Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 139

— Ами, като за начало, вече съм добре.

Обръщам гръб на безценния му портрет от Пикасо. Предпочитам да виждам пред себе си много по-сексапилния и истински Деймън от плът и кръв. После го поглеждам сериозно и решително:

— Тоест… може би все още не съм се възстановила напълно, но определено се движа в правилната посока. Ако се придържам към начертаната програма, няма да ми отнеме много време.

— „Програма“?

Той се обляга на старото канапе и вперва поглед в мен. Оглежда ме толкова внимателно и настойчиво, че несъзнателно започвам бързо и нервно да приглаждам роклята си с ръце. Чувствам се неловко, някак засрамена. Мисля си, че можех да отделя време и да проявя нещо ново и хубаво, преди да дотърча тук.

Само че бях толкова изтощена след разговора си с Ава и серията лечебни и пречистващи медитационни упражнения, на които ме подложи, че… ами, просто не можех да чакам повече. Нямах търпение да му кажа… да бъда отново с него.

— Ава ми приложи нещо като… бързо почистване — разсмивам се, — но на ума, не на тялото — никакви спа продукти и странни процедури, включващи камъни и кал. Казва, че ще ме накара да се чувствам… ъ-ъ…

Свивам рамене и след кратка пауза довършвам: — по-добре, отново цяла, обновена и обогатена. — Ама… не беше ли по-добре още вчера? Така поне ми каза, когато бяхме в Съмърленд. — Той наклонява главата си на една страна и ме поглежда изпитателно.

Кимвам, решена да мисля само за първото си пътуване, това с Деймън, но не и за второто, което последва ужасната сцена с Роман — тогава, когато налетях на Джуд.

— Така е, обаче… сега се чувствам още по-добре… по-силна… съвсем като старото ми „аз“.

Поглеждам го внимателно. Знам, че трябва да премина през следващата част — признанието е част от ритуала по пречистването. Всъщност тези действия са почти идентични е дванайсетте стъпки от програмата за преодоляване на зависимости. Като се замисля — аз самата не се различавах значително от който и да било наркоман, борещ се е пристрастяването си.

— Ава твърди, че съм била пристрастена към отрицанието и съпротивата. — Преглъщам мъчително и се насилвам да не отклонявам погледа си, колкото и да ми е трудно. — И не става въпрос само за магията, нито за Роман. Според нея съм била пристрастена към непрекъснато мислене за страховете си, за всички лоши неща в живота си, като… ами, сещаш се, като неправилните решения, които вземах, невъзможността да бъдем заедно с теб и… разни други. А също така смята, че чрез всички неща, които правех и върху които се фокусирах, на практика съм привличала… ъ-ъ… мрака и тъгата и… и Роман също… в резултат на което пък съм се откъснала от хората, които обичам. Като теб например.

Преглъщам мъчително и се премествам по-близо до него. Някаква част от ума ми крещи: Кажи му! Кажи му действителните причини да стигнеш до това заключение! Разкажи му за онова, което се случи с Роман… в какво извратено чудовище се превърна!