Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 137
Алисън Ноел
— „Тъмна сянка“ ли? — Само преди няколко часа чух нещо подобно, затова сега я поглеждам напрегнато и въпросително. — Имаш предвид нещо като… сянката на твоето „аз“?
— А-ха-а, сега Юнг ли ще ми цитираш? — разсмива се Ава.
Стрелвам я с поглед. Нямам представа кой е този.
— Доктор Карл Юнг — продължава да се смее тя. — Негова е теорията за „сянката“ — така нарича „тъмната“ част на Аза, нашата несъзнавана и потискана същност, която се стараем да отречем и прикрием. Къде си чула този израз?
— От Роман. — Затварям очи и поклащам глава. — Той винаги е с десет крачки пред мен! На практика той каза същите неща като теб… че чудовището всъщност съм аз. Подхвърли ми това като подигравка точно преди да избягам оттам.
Тя кимва разбиращо, вдига показалец и затваря очи.
— Да видим дали ще успея…
В следващия миг в ръцете й виждам древна книга с кожена подвързия.
— Как… — поглеждам я с разширени очи.
Тя обаче само се усмихва.
— Всичко, което е възможно в Съмърленд, може да бъде направено и тук, нали знаеш? Ако не се лъжа, именно ти ми го каза! Това обаче не бе моментална материализация, както си мислиш, а само телекинеза — призовах я от лавицата за книги, която се намира в съседната стая.
— Да, но все пак…
Зяпам невярващо книгата. Изумена съм колко бързо успя да я пренесе. Удивена съм от нещата, които е научила за толкова кратко време… а също и от това, че въпреки овладяното предпочита да живее по
