Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 136
Алисън Ноел
— Как?
Разбирам всичко, което тя току-що ми каза — наистина, след като го обясни така подробно, разбрах какво има предвид. Въпреки това все още усещам онзи ужасен, настоятелен пулс, който тупти в мен, съвсем близо до повърхността. Малко ми е трудно да повярвам, че ще изчезне само защото съм променила
— Когато се опитах да направя противоположно заклинание, с което да върна нещата в първоначалното им положение, само влоших ситуацията. След това, когато се обърнах с молба за помощ към Хеката, за известно време като че ли всичко беше наред, но после, като видях Роман отново…
Усещам, че кръвта нахлува в лицето ми и цялото ми тяло пламва — толкова съм ужасена от спомена за чудовището, в което почти се превърнах.
— Е, нека просто кажем, че тогава разбрах със сигурност: звярът изобщо не е унищожен, беше си съвсем жив и здрав… и готов за забавления. Не че не схващам какво ми казваш или поне си мисля, че разбирам — но наистина не вярвам, че е достатъчно просто да променя начина си на мислене и всичко ще се оправи. Имам предвид, че в момента Хеката командва парада, аз самата нямам представа как да я накарам да спре.
Ава обаче само ме поглежда внимателно и снижава глас:
— Именно тук грешиш. Не Хеката контролира събитията — ти го правиш. През цялото време си командвала ти. Освен това, колкото и да ми е неприятно да ти го кажа — знам, че ще се почувстваш зле, като го чуеш, с всички е така — но чудовището не е чуждо, външно създание, което си е проправило път към теб по някакъв мистериозен начин. Не е демон, който те е овладял, не е мрачна магическа сила… то си ти. Чудовището е твоята тъмна половина.
Облягам се назад на стола си и започвам да клатя глава.
— Чудесно, просто чудесно! Искаш да кажеш, че в действителност съм привлечена от Роман? Че изпитвам нещо към него? Прекрасно! Много ти благодаря, Ава!
Въздъхвам дълбоко и сърцераздирателно, с многозначително вдигнати вежди и драматично разширени очи.
— Вече ти споменах, че не звучи особено добре, когато се каже на глас. — Тя свива рамене и за пореден път доказва, че наглото ми и противно поведение изобщо не я засяга. — Трябва да признаеш обаче, че наистина е невероятен… направо е великолепен!
Усмихва се и ме поглежда умолително. Не ми трябват обяснения на глас, за да разбера, че иска да се съглася с нея и да приема този повърхностен и лекомислен начин за представяне на нещата. Когато обаче не подемам играта, свива рамене и заявява:
— Всъщност не за това исках да говорим. Известно ли ти е значението на символите „ин“ и „ян“?
Кимвам:
— Външният кръг изобразява целостта на нещата и означава „всичко“, а бялата и черната част представляват двете енергии, които карат това
Започвам да се въртя неловко на стола си, усетила накъде отива разговорът. Не съм сигурна, че искам да продължа в тази посока.
— Точно така — кимва тя леко. — Повярвай ми, и при хората е същото. Нека вземем за пример следната ситуация: представи си момиче, което е направило някои грешки… — Очите й срещат моите. — Та това момиче се чувства ужасно потиснато и разочаровано от себе си; смята, че не заслужава любовта и подкрепата, които му се предлагат. Убедено е, че трябва да се справи само с всичко, да поправи грешките си със собствени сили, по своя си начин… И в крайна сметка се оказва толкова обсебено от мъчителя си, че прекъсва всички връзки с хората около себе си, за да се концентрира още повече върху онзи, когото мрази и презира най-силно. Насочва цялото си внимание към него и… ами, тъй като и без това е ясно, че говоря за теб, мисля, че по-добре от мен знаеш как свършва тази история. Мисълта ми бе, че всеки от нас има у себе си подобна тъмна сянка — абсолютно всеки, без изключение. Само че, когато се съсредоточиш толкова силно върху мрачната половина, ами… връщаме се отново към закона за привличането. „Подобното привлича подобно“ — именно на това се дължи
