Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 135

— На това ли казваш „по-прости думи“?!

Тръсвам глава и започвам да въртя чашата си. Чаят в нея заплашва да се разплиска. Мисля си, че със същия успех можеше да говори и на чужд език.

Тя се усмихва. Очите й са топли и търпеливи.

— Означава, че нещата, които се намират извън нас, могат да се открият и в нас самите. Че вътрешното ни състояние, съзнанието и подсъзнанието ни, мислите, на които отделяме време, винаги се отразяват на живота ни. Той е външното им отражение. Този принцип не може да се пренебрегне, Евър — той съществува и е верен. Онова, което ти не успя да разбереш, е, че магията не е някъде навън — не е в ръцете на Богинята или на Кралицата — тя е тук, вътре! — При тези думи Ава тупва с длан гърдите си и повдига лице към мен. — Роман има власт над теб само защото ти си му я дала — връчила си му я и си го помолила да я използва! Да, знам, че те е измамил и че ти пречи да бъдеш с Деймън в истинския смисъл на думата; да, сигурна съм, че това те кара да се чувстваш невъобразимо зле… Истината обаче е, че ако спреш да се съпротивляваш на нещо, което вече е факт, ако престанеш да се фокусираш само върху Роман и ужасните неща, които ти е причинил, ще успееш да разкъсаш тази ужасна връзка, която си изградила с него. И много скоро — след като отделиш известно време за медитация и пречистване, разбира се — той няма да е в състояние да те притеснява повече. Няма да има никакво влияние над теб.

— Само че все още ще притежава противоотровата… все още ще… — опитвам се да вмъкна аз, но няма смисъл: Ава е набрала инерция и няма намерение да спира скоро.

— Права си. Противоотровата все още ще е у него, а той най-вероятно няма да има желание да ти я даде. Само че това е ситуация, която не можеш да промениш. И няма да сполучиш, като я превръщаш в своя фиксидея и се опитваш да използваш заклинания, за да я разрешиш. Именно чрез тези действия си го превърнала в център на своята вселена, точно резултата, който най-малко си искала. Можеш да ми вярваш — Роман е напълно наясно с това. Той се старае да измести фокуса ти, да открадне центъра на тежестта ти — това е целта на всеки нарцисист. Тъй че — ако наистина искаш да сложиш край на това и да си върнеш живота — просто спри. Престани да съсредоточаваш енергията си в нещата, които не желаеш. Спри да влагаш енергия и сила в Роман. Трябва да откажеш да вървиш по този път — и дори да поглеждаш към него. Тя се привежда към мен и прибира кестенявата си коса зад ухото. — Аз лично смятам, че в мига, в който види как чудесно си се приспособила към положението си, живееш си живота и му се наслаждаваш, независимо от ограниченията, които имаш, той ще се отегчи от играта и ще се откаже. Така както действаш в момента обаче… не знам, все едно храниш тигър с голи ръце — на практика отговаряш на очакванията му и задоволяваш основната му нужда, тази от внимание. Чудовището е в теб, Евър, защото ти си го пуснала там. Повярвай ми… можеш да се отървеш от него точно толкова лесно.