Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 134

Поглежда ме внимателно и прокарва длан по копринения ръкав на дрехата си.

— Той гласи, че привличаме онова, върху което съсредоточим желанията си. Е, това, за което ти говоря, е на практика същото. Когато фокусираш мислите си върху онова, от което се страхуваш — получаваш източника на страха си. Когато се насочиш към неща, които не желаеш, получаваш именно такива. Когато се съсредоточиш върху опитите си да контролираш другите, всъщност сама се поставяш под чужда власт. Вниманието, което им обръщаш, ти навлича само още повече неприятности, още повече от тях — от тези неща, които искаш да избегнеш. Когато се опитваш да наложиш волята си върху някой друг, за да го накараш да извърши нещо, което иначе не би желал да стори… е, това не само няма да проработи, но и ще се върне като бумеранг към теб. Резултатът ще бъде отчетен в кармата ти, както и всяко друго твое действие — само че няма да е в твоя полза. Освен, разбира се, ако не научиш важните уроци, които го съпровождат.

Тя продължава да говори, но аз вече не я слушам. Умът ми е прикован върху смисъла на онова, което каза за кармата — и думите, че се връща „като бумеранг“. Припомням си, че близначките казаха нещо подобно… май беше нещо като: Грешно е да използваш магията за постигане на егоистичните си и нечестиви цели. Кармата изисква да се плати цената… и то тройно.

Преглъщам с усилие и се протягам към чашата си. Следващите й думи звучат като някакво ужасно ехо на собствените ми мисли:

— Евър, трябва да разбереш. През цялото това време единственото, което правиш, е да се съпротивляваш — и то по най-лошия възможен начин. Отблъсна мен, когато се опитах да ти помогна, отбягваше Деймън, когато искаше да се погрижи за теб, противопоставяше се на Роман и ужасните неща, които ти е сторил…

Вижда, че се каня да отрека, и вдига ръка, за да ме накара да замълча.

— Има нещо важно, което трябва да знаеш за съпротивата. Иронията е в това, че колкото повече време и енергия отделяш, за да се противопоставяш на нещата, които не желаеш, толкова по-силно ги привличаш в крайна сметка.

Поглеждам я объркана. Не съм сигурна, че разбирам добре смисъла на думите й. Нима не бива да се противопоставям на Роман? Нима не трябва да се съпротивлявам срещу чудовището? Моля?! Достатъчно е човек да се сети какво се случи… или за малко да се случи… когато си позволих (почти) да се предам.

Тя изправя рамене и поставя ръцете си върху масата, от двете страни на чашата си, с широко разперени пръсти. Поглежда ме решително и пробва отново:

— Всичко е енергия, нали така?

— Така съм чувала.

— Тоест, ако мислите ти са енергия, а енергията привлича, в такъв случай, когато си мислиш за нещата, от които най-много се страхуваш… ами, на практика ти ги караш да се случват. Все едно ги материализираш, защото си прекалено обсебена и мислиш само за тях. Или — за да ти стане ясно, ще използвам по-прости думи — „Каквото горе, това и долу; каквото вътре, това и вън.“ Впрочем този принцип на херметиците с пълна сила важи и за теб.