Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 131
Алисън Ноел
Накланя глава на една страна и проследява с очи пътя на пръстите си, които нежно се плъзгат по бузата ми. Допирът им е така успокояващ, толкова съблазнителен и неустоим, че не бих могла да се отдръпна — даже и да исках.
— Не ме интересува никоя друга. Ти винаги си била единствената за мен. И макар в момента да не се чувстваш по този начин, уверявам те, че помежду ни не съществуват ограничения, няма нищо, което да ни разделя. Тоест, нищо — освен теб. В крайна сметка ти решаваш.
Отдръпва се, но споменът за докосването му не иска да си иде, а погледът му ме изгаря.
— Каквото и да решиш обаче, има нещо, което не можеш да отречеш. — Протяга се отново към мен. — Това е истинско. Усещаш го, нали?
И когато ме поглежда — наклонил глава с разпиляна по раменете коса — когато повдига вежди и се усмихва така, че трапчинките му се появяват, а сърцето ми трепва… когато ме поглежда по този начин… имам чувството, че ме предизвиква, а аз не мога да не приема.
— Джуд… — обръщам се към него, но той притиска пръст към устните ми и ме спира.
— Влизай вътре, Евър.
Кимва и прибира косата ми зад ушите. За няколко дълги секунди пръстите му се задържат там, сякаш няма желание да ме пусне.
— Поправи стореното, развали заклинанието, открий противоотрова за противоотровата, направи онова, което трябва. Каквото и да чувстваш към мен, какъвто и
Поемам си дълбоко въздух и изскачам от колата. Хлътвам в къщата й, без изобщо да си губя времето да почукам на вратата. Независимо че не я предупредих за посещението си и независимо че според часовника отдавна е минало нормалното време за визити, изобщо не се учудвам, че я откривам в кухнята. Ава сваля от печката току-що приготвения чай, усмихва ми се и казва:
— Здравей, Евър, чаках те. Радвам се, че успя да дойдеш.