Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 129

— И какво — реши, че можеш да им отидеш на гости ли? — тонът му е лек и неангажиращ, но думите носят ужасна тежест.

Чудя се дали той самият го осъзнава.

Поклащам глава и свеждам поглед към калните си крака.

— Добре, тогава… какво стана в такъв случай? Аз ли те спрях… или нещо друго? Кажи ми.

Поемам си дълбоко въздух, после още веднъж и още веднъж. Наистина ми трябва известно време, за да си възвърна равновесието, преди да срещна погледа му.

— Аз… нямаше да го направя. Наистина, за миг се изкушавах, и то силно. Щях обаче да спра, сигурна съм — независимо дали ти се бе намесил или не. — Свивам рамене и внимателно се вглеждам в очите му. — Отчасти, защото не е правилно да се оставят недовършени толкова неща, толкова много грешки, които друг трябва да поправя след мен… И отчасти, защото, знаейки къде допадат душите на безсмъртните след смъртта им, ами… независимо че не заслужавам нищо по-добро, нямам особено желание да се втурна към подобен край. Виждала съм какво представлява отвъдното — или поне онова, което очаква мен. И силно се съмнявам, че семейството ми се е озовало там — което е добре, разбира се. Само че се страхувам, че няма да успея да ги срещна отново, ако мина по моста. Много по-големи шансове имам, ако разчитам на теб да ми ги покажеш. Да не споменавам, че…

Той ме изчаква мълчаливо.

Аз въздишам и подритвам буца пръст. Убедена съм, че трябва да му кажа коя е най-важната причина — независимо колко зле ще се почувства, след като я чуе. Но просто ми трябва малко време. След малко въздъхвам отново, изправям рамене и го поглеждам право в очите:

— Да не споменавам, че не бих могла да причиня това на Деймън.

След тези думи бързо отклонявам поглед.

— Не бих могла да го изоставя така… не и след… — млъквам за миг и се опитвам да преглътна буцата в гърлото си. — Не и след всичко, което той направи за мен.

Започвам да потривам ръцете си една в друга, макар в действителност да не ми е студено. Просто се чувствам неловко. Неудобно ми е и съм притеснена. Няма две мнения по въпроса.

Джуд обаче кимва отсечено, сякаш иска да ме увери, че всичко ще е наред. А после, като ме подкрепя внимателно с ръка, той тихо ме отвежда по-далеч от моста и от дългата колона души, които щастливо преминават в отвъдното. Не отмества ръката си от гърба ми по целия път до дома.

Двайсет и седма глава

— Добре, ето какво ще направим. — Той оставя двигателя да работи на празни обороти и се обръща към мен: — Първо, влез вътре и повтори онова, което каза на мен.

Вижда, че се каня да отворя уста, и вдига пръст, за да замълча. После продължава:

— Искам да седнеш и да разправиш цялата мръсна история. Не пропускай нищо. Защото независимо от предишния си опит — от онова, което съм виждал, и от всичко, което съм научил, преценявам, че с нея ще си в добри ръце. Тя е по-умна, отколкото си мислиш, и се занимава с това от много, много време. В повечето си прераждания го е правила. Освен това е единствената, която в действителност може да помогне — и да остане непредубедена. Аз поне не познавам друг такъв човек.