Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 69

Бритни възкликна:

— О, леле-мале! Вижте Тери Бойд.

Аманда погледна към момичето и попита:

— Какво й е?

— Полата й е направо прозрачна. Може да й видиш бельото.

Аманда отново хвърли поглед натам.

— О, да бе, наистина.

Кейти посочи следващата жертва:

— Виждате ли Кара Уинтърс? На всички разправя, че си е купила блузата от каталог на „Джей Кру“. Обаче аз видях етикета, когато я свали по физическо, и се оказа, че е от „Таргет“.

Аманда се обърна към нея:

— Всъщност ще се изненадате — рече тя, — но в „Таргет“ имат доста сносни дрехи.

Кейти, Бритни, Нина, Софи и Ема я зяпнаха ужасени.

— Ти пък кога си ходила в „Таргет“? — попита я Софи.

Аманда направи физиономия. Вече цели два дни допускаше такива глупави грешки. Налагаше се да си спомни коя е.

— Ъ-ъ, майка ми влезе там, за да си купи кърпи за кухненските съдове. И случайно минахме покрай някакви дрехи.

Приятелките й явно се задоволиха с това обяснение, въпреки че тя виждаше недоверието в очите на Бритни. Предишната Аманда Бийсън може и да бе принудена да мине покрай отделението за дрехи в „Таргет“, ала никога нямаше да ги погледне.

Не й се искаше да си мисли, че се е променила през изминалата седмица и определено не искаше приятелите й да забележат, че в нея има нещо различно. Но невинаги бе лесно. Като например сега, докато Трейси Девън отнасяше подноса си, минавайки покрай масата й. Очите им се срещнаха. Не си казаха и дума, ала несъмнено протече безмълвно общуване.

— Защо гледаш към нея? — Сега пък Кейти настоя да знае.

Аманда не устоя:

— Просто се питах… Мислите ли, че изглежда променена? — престраши се и попита.

— Да, и аз го забелязах — отвърна Нина. — Облича се много по-добре. И харесвам прическата й.

— Но все още си е смотла — напомни й Бритни. — Смотлата си остава смотла завинаги. И съм абсолютно сигурна, че нейните дрехи са от „Таргет“.

— О, със сигурност — съгласи се Нина.

Е, за това бяха прави. Аманда си спомни как избра щампованата блузка за тази пола. Всъщност бе доста горда с постигнатото.

— Защо въобще говорим за нея? — попита Кейти. — Тя е никой.

— Това не е вярно — възрази Аманда. — Тя е някой. — Сетне осъзна колко странно я гледат момичетата и додаде: — Просто не някой, когото искаме да познаваме.

Не бе говорила с Трейси от срещата им в складовото помещение в мазето. Трябваше да признае, че е любопитна. Къде бе изчезнала Трейси, докато бе в тялото й? Беше ли съзнавала какво се случва? Отношенията с родителите й все така ли се подобряваха? И какво правеха Седморката на Девън? Аманда особено силно искаше да узнае нещо за Ранди. Може би някой ден, когато нямаше кой да ги забележи, щеше да заговори Трейси и да получи отговори на някои от въпросите си. И да разбере какво си спомня тя. И да я заплаши, или да я подкупи, или да направи каквото бе необходимо, за да се увери, че никога няма да издаде какво се бе случило.