Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 71

Мерилин Кей

Ако питаха Аманда, истинската заплаха се криеше зад вратата на стая 209.

Всички бяха в класната стая на децата с дарба — всичките осем странни ученици. Чарлс седеше все така отпуснат и мрачен в инвалидната си количка. Момчето с амнезията, Картър, имаше все същото безчувствено изражение на лицето. Малкият Мартин също бе там, и Сара, и Кен, и Емили, все така замечтана и отнесена. Трейси наблюдаваше Аманда с интерес, а на лицето на Джена се появи усмивчица. Понеже познаваше Джена, Аманда стигна до извода, че усмивката е злорада.

— Седни, Аманда — рече мадам и посочи празния чин пред Джена и до Кен. — Деца, имаме нова ученичка. Аманда Бийсън.

Кен я изгледа с изненада.

— Ти пък какво правиш тук? Да не би да си една от нас?

„Не!“ — искаше й се да изкрещи. „Аз съм Аманда Бийсън, най-готиното момиче в «Медоубрук», Злата царица, момичето, което има всичко!“

Но нямаше никакъв смисъл да възразява. Студена и жестока, истината бе очевидна и Аманда отговори на момчето с кратко кимване.

Тя бе Аманда Бийсън. Поредната странна откачалка.

1

Brook — поток; Tower — кула (англ.) — Бел. прев.