Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 68

От кочана на бюрото си господин Джоунс скъса едно талонче с разрешение за излизане в коридора и Аманда го грабна и изтича извън стаята. Зад гърба си дочу шумоленето на класа. Сигурно си мислеха, че ще повърне. Ала за пръв път Аманда не се интересуваше какво щяха да си помислят другите за нея.

Затича нагоре по стъпалата и размаха листчето с позволението пред очите на минаващия наблизо отговорник. Сетне се завтече по коридора и нахълта в класната стая на учениците с дарба.

Мадам беше сама вътре, крачеше неспокойно. Когато чу как Аманда нахлува, тя се извърна с очаквателно изражение на лицето. Щом обаче видя момичето, се разочарова.

— Да? Мога ли да ти помогна?

— Емили е в беда! Трябва да дойдете с мен!

Учителката ахна:

— А ти коя си?

Думите й се объркаха.

— Бях Трейси. Трейси Девън. Емили е долу в мазето със Серена и…

Мадам не я остави да довърши. Сграбчи я за ръката.

— Заведи ме при нея!

Аманда бързо я поведе надолу по стълбището. Когато стигнаха в мазето, чуха гласа на Серена.

— Числата, Емили! Числата! Аз управлявам ума ти, трябва да ми ги кажеш. Кои са числата?

После се чу гласът на Емили, не така силен, но отчетлив.

— Четири… осемнайсет…

— Да, да, продължавай, трябват ми всичките седем числа.

— Двайсет и четири…

Мадам вече бе застанала пред Аманда и първа влезе в склада. Аманда бе току зад нея.

— Госпожице Ханкок! Какво правите?

— Махайте се — изкрещя стажантката. — Работя с ученичката!

— Четирийсет и шест… — измърмори Емили.

Мадам пристъпи уверено и изблъска въртящия се диск от ръката на Серена.

— Събуди се, Емили. Събуди се!

— Спри! Спри! — изпищя Серена. — Това е важно. Продължавай, Емили! Още само три числа!

Ала мадам постави ръце върху рамената на момичето и го разтресе. Емили отвори очи и се усмихна едва.

— Здравейте, мадам.

— Емили, какво става?

— Предричам печелившите числа от тотото. За следващата седмица.

Мадам разярено се вторачи в Серена и пристъпи към нея. Стажантката отвърна с кръвнишки поглед.

— Дори не се опитвай да ме издадеш. Никой няма да ти повярва.

Аманда се опита да й попречи да излезе, но стажантката я избута настрана. И момичето не се противопостави особено. Не й се искаше да разбира какво може да се случи, ако отново я цапардоса по главата.

Щом отстъпи обаче, едва не се препъна в нещо. Не, в някого. Мадам също я видя.

— Трейси! Добре ли си? Какво стана?

Слабичкото русо момиче с усилие се изправи на крака.

— Аз… не съм сигурна.

Тя погледна Аманда и сбърчи вежди. Сетне слаба усмивка разцъфна на лицето й.

— Аз те познавам…

Аманда ядно се вторачи в нея.

— Не, не ме познаваш.

Сетне се извърна към мадам, която в момента придържаше замаяната Емили с една ръка, а другата протягаше към Трейси.

— Е, сега май всичко е наред, нали?

Без да дочака отговора, Аманда излезе от склада, стигна до основния коридор и се отправи към момичешката тоалетна. От доста време не бе сресвала косата си и не бе освежавала грима си.

17

Обядът почти приключваше. От царското си място на най-хубавата маса Аманда наблюдаваше как учениците се надпреварват до коша, за да изпразват подносите си. Тя самата нямаше поднос. Някоя не бе спазвала хранителните й навици през изминалата седмица и бе напълняла с цял килограм. Майка й много мило бе приготвила обяд от две твърдо сварени яйца, няколко моркова и една ябълка.