Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 67

Това беше стажантката. И макар да не беше участвала в неин сеанс, Аманда се досети, че жената хипнотизира Емили. Ала защо чак тук долу?

— Числата са там, Емили. Ти можеш да ги видиш. Кажи ми числата.

В онова, което жената казваше, нямаше никакъв смисъл, ала нещо в тона й накара момичето да потрепери.

— Чуй ме, Емили. Можеш ли да ме чуеш? Отговори ми, Емили.

И ето че сега Аманда чу гласа на съученичката си, равен и безизразен.

— Чувам ви.

— Кажи ми числата! — В гласа на Серена вече се долавяше повече настойчивост.

И именно това накара невидимото момиче да се приближи до вратата.

Бяха вътре и тя знаеше това. Онова, което не знаеше, бе как да влезе при тях. Досега, когато бе ставала невидима, никога не се бе натъквала на затворени врати. Може би пък да имаше способност да минава през стените.

Притисна се към вратата. Тялото й не премина оттатък, но за сметка на това се оказа, че вратата е открехната. Следващото, което осъзна, бе, че се намира на пода на стаята.

— Кой е там? — остро попита Серена.

Все още на пода, Аманда се огледа и видя, че е в склад с купчини столове. Очите й вече бяха свикнали с мрака и зърна Емили, седнала на един от тях. Досети се, че все още е невидима, тъй като Серена не гледаше надолу към нея, а към отворената врата.

Стажантката се приближи към вратата, за да я затвори, и кракът й докосна главата на Аманда.

— Проклятие! — измърмори Серена и ритна изпречилото се препятствие.

С последната си съзнателна мисъл момичето научи нещо ново за положението си. Когато си невидим, не спираш да изпитваш болка.

— Аманда?

Гласът като че долетя много отдалече. Тя се напъна да го чуе. Поне главата не я болеше вече.

— Аманда!

Сега вече гласът бе рязък. Момичето се насили да отвори очи. Видя господин Джоунс, учителя по история.

— Аманда, зададох ти въпрос. Какви са трите основни причини за избухването на Гражданската война в Америка?

Беше прочела този урок, знаеше, че го бе сторила, ала мозъкът й отказваше да й услужи.

— Да не се налагат данъци, след като народът няма представители в парламента?

Господин Джоунс я погледна недоволно.

— Това важи за Американската революция, Аманда. Някой друг? Бритни?

Аманда не чу отговора на Бритни. Постепенно осъзнаваше случилото се.

Учител по история на Трейси беше госпожа Галвин. Господин Джоунс… беше нейният учител по история. Учителят на Аманда. И тъкмо така я бе нарекъл току-що. Аманда.

Погледна дясната си ръка. Ето го — малкото пръстенче със сапфир, което родителите й подариха за последния й рожден ден. А на китката й стоеше часовникът марка „Суоч“. А ноктите й не бяха изгризани — бяха лакирани в розово и грижливо оформени. Аманда остана втренчена в тях като че доста време.

— Аманда? — отново се обърна към нея господин Джоунс. Сега обаче бе по-скоро загрижен, отколкото ядосан. — Добре ли си?

— Да… — Спомни си. Емили седеше на един стол. Серена. Нещо, свързано с числа. — Не! Не се чувствам много добре. По-добре да отида при училищната медицинска сестра.