Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 81

Джейкъб се почувства зле. Трябваше да си играе повече с робота и да го направи така, че всички да го видят.

-      Джейкъб, какво не ти харесва в Чарли? - попита баща му.

-      Харесвам Чарли.

Настъпи продължителна тишина. Джейкъб усети погледа на баща си върху себе си, но не намери сили да му отвърне.

-      Хайде, Джейкъб, помогни ми. Какви според теб са недостатъците на Чарли?

-      Казах ти, че харесвам Чарли... но...

- Но?

-      Речникът му е беден. Не знае много думи. Все повтаря: ,,Не разбирам тази дума“.

-      Какви думи?

-      Различни. Думи, които използват децата.

-      Имаш предвид жаргон?

-      Да. И това също.

-      Разумно предложение - обади се майка му.

-      Има законови ограничения относно използването на нецензурни изрази.

-      Законовите ограничения да вървят по дяволите - отсече майка му. - Мисля, че трябва да позволиш на Джейкъб да ти помогне в усъвършенстването на Чарли. Мисля, че това... ще е добре.

-      Добре, добре - съгласи се баща му и се обърна към него. - Какво друго?

-      Ами... Чарли е... малко глупав.

-      Глупав?

-      Не знае абсолютно нищо.

-      Например?

-      Нищо. Сърфинг. Музика. Състави. Филми... Освен това е досаден.

-      Като поведение ли имаш предвид?

-      Да. Освен това гласът му е прекалено писклив.

-      Предполага се, че това е детски глас.

-      Но той е писклив и хленчещ!

Отново се намеси майка му:

-      Дан, надявам се да слушаш внимателно, защото Джейкъб може би ти дава най-добрите съвети, които ще получиш.

-      Слушам. - Джейкъб видя, че баща му го гледа с любопитство. - Съжалявам, че не те попитах по-рано.

-      Можеш ли да го препрограмираш? - попита майка му. - Много ли ще е трудно? Имам предвид... да вложиш в Чарли някакво чувство за хумор, малко характер, да го направиш... не толкова примерен.

-      Не е невъзможно - каза баща му и стана от масата.

-      Къде отиваш?

-      В работилницата. Трябва да напиша една програма. Искаш ли да ми помогнеш, Джейкъб?

-      Ами... не знам.

-      Иди с баща си. Той се нуждае от помощта ти.

Джейкъб стана. Не бе сигурен дали баща му наистина се нуждае от помощта му, не бе сигурен и дали му се занимава с подобно нещо. Но въпреки това последва баща си в работилницата.

26.

Уаймън Форд спря взетия под наем автомобил пред портите на ранчото „Броудбент“ малко преди полунощ. Бяха карали по черни селски пътища часове наред и бяха изтощени и целите покрити с прах. Форд не бе успял да се свърже с Броудбент, за да го предупреди, че идват - нали с Мелиса нямаха мобилни телефони, - но се надяваше да си е вкъщи. Когато спря пред самото ранчо, сензорите за движение включиха прожекторите и осветиха пространството пред къщата.

-      Това ранчо е адски затънтено - отбеляза Мелиса. - Дороти си знае работата.

-      Изчакай тук.

Форд слезе от колата и застана сред кръга светлина. Никой не посреща с отворени обятия появата на неканени гости в изолирано ранчо, и то в полунощ. На прага се появи Броудбент, леко прегърбил високата си снага. Както можеше да се очаква, държеше дванайсеткалиброва пушка.