Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 80

Появи се бащата на Джейкъб и мълчаливо седна. Майка му поднесе вечерята - паста с морски дарове, - после седна на обичайното си място и се обърна бодро към баща му:

-      Е, Дан? Как мина денят?

Баща му си наля голяма чаша вино и се позабави с отговора.

-      Не беше зле.

Настъпи тишина.

-      Инвеститорите искат нова презентация - добави той.

Отново тишина. Майка му остави вилицата си и изтри устните си.

-      Това продължава с месеци! Какво още искат?

Джейкъб не бе съвсем сигурен за какво става въпрос. Знаеше, че баща му се опитва да събере пари, за да основе компания, която да произвежда роботите му. Роботи като онзи, който той бе натикал в килера. Нямаше представа кой би могъл да иска такъв робот.

Баща му прокара пръсти през почти несъществуващата си коса.

-      Следващата седмица имам нова среща с друга група рискови инвеститори, този път от Пало Алто. Може да се наложи вместо да търся пари за производство, да сключа сделка за лицензиране. Това ще погълне много по-малко средства. Така може да принудя първоначалните инвеститори да се заемат по-сериозно със сделката.

-      Вече се чудя кога ли ще свърши всичко това. - В гласа на майка му се долавяше напрежение, което Джейкъб познаваше прекалено добре.

-      Големите пари са в производството.

-      Не ни трябват „големи“ пари. Трябват ни толкова пари, колкото да не позволим на банката да ни вземе къщата, преди да я продадем.

Мълчание.

Джейкъб се престори, че е прекалено зает с вечерята. Знаеше накъде води този разговор. Изпита облекчение, че поне този път не се опитват да си лепнат фалшивите усмивки. Беше едва ли не щастлив, когато родителите му започнаха най-сетне да се карат пред него.

-      Не ми казвай неща, които знам прекалено добре - отвърна баща му и си наля още вино.

-      Може би трябва да се замислиш дали да не станеш консултант някъде... да започнеш на половин ден.

-      Виж какво, времето на проекта ми изтича. Не намеря ли финансиране сега, от него няма да има никакъв смисъл. Това е лошото.

Джейкъб, който продължаваше да дъвче усърдно, видя с крайчеца на окото си как майка му забива поглед в чинията си.

-      А може би от тези роботи наистина няма никакъв смисъл - каза баща му. - Как мога да се надявам някой да прояви интерес към тях, след като собственият ми син не се интересува? - И погледна Джейкъб, който извърна поглед.

Майка му изгледа остро баща му, сякаш искаше да каже: „Не тормози детето“.

Лицето на Джейкъб пламна.

-      Татко, роботът е чудесен.

-      Но не си го извадил от килера, откакто ти го подарих.

-      Дан, сега не е нито мястото, нито времето - скастри го остро майка му.

Лицето на Джейкъб вече гореше.

-      Играх си с него... веднъж или два пъти.

Настъпи неловко мълчание.

-      Може би - обърна се майка му към баща му с внезапно променен тон - трябва да попиташ Джейк какво да усъвършенстваш в Чарли? В края на краищата роботът е предназначен за деца като него.