Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 83

-      И можеш да направиш всичко това с един обикновен лаптоп?

-      Да. Държа онлайн всичките си инструменти за програмиране.

-      А тя как ще разбере, че си се свързала с интернет?

-      Ще разбере. Но дори да не се свърже с нас, аз мога да я открия. Дороти разполага с уникален идентификационен код, който действа като транспондер. Когато използва интернет, за да се премести от един компютър в друг, оставя пътечка от дигитални трохички хляб.

Броудбент се върна с инструментите.

-      Имаш късмет, че съм ветеринар.

-      Благодаря - отвърна Мелиса, сложи ги на масата и се обърна към Форд. - Няма да стане бързо. Остави ме сама.

Форд последва Броудбент, който вече излизаше от стаята.

-      Намерил си си очарователна приятелка - отбеляза Броудбент. - Вече...?

-      Не - отвърна Форд рязко.

-      Не можеш да живееш като монах цял живот.

-      Ние сме npocтo партньори. Запознахме се преди два дни. Освен това сме... несъвместими.

-      Добре, добре. Имам едно хубаво малцово уиски, в случай че се нуждаеш от лекарство, докато чакаш.

-      О, да!

Броудбент наля две чаши и подаде едната на Форд. Настаниха се на стария диван в хола. Броудбент кръстоса дългите си крака, погледна Форд за миг, после поклати глава.

-      Виж се само. Вечно се забъркваш в някакви каши.

-      Иначе скучая. Как е ветеринарната практика?

-      Шейн върши повечето работа. Направих го съдружник преди две години.

-      А Сали?

-      Преподава в Гоуст Ранч. Всичко е наред. Тихо, спокойно. Не се е случвало нищо особено след убийството на онзи златотърсач в Мейз.

- По-добре освободи Шейн утре. Така няма да задава излишни въпроси.

-      Няма проблем. Ще измисля някакво извинение.

-      Том, нямаш представа колко съм ти благодарен.

Броудбент махна с ръка.

-      Ти ми помогна, когато аз бях загазил.

От кабинета долетя гласът на Мелиса:

-      Тя е тук.

27.

Лансинг и Моро бяха на моста Хел Гейт в дванайсет без двайсет. Лансинг прецени, че ще има достатъчно време да изпуши още една „Кохиба“, така че я извади, отряза краищата ѝ и я запали с педантична прецизност, докато Моро крачеше нервно наоколо.

Лансинг бе уредил всичко. Всичко бе на мястото си. Всичко бе готово. Издуха облаче дим и усети как го обземат възбудата и нетърпението, продиктувани от онова, което предстоеше да се случи. А то бе доста по-опасно и от най-рисковите му сделки.

Когато видя Меланкорт да се появява в другия край на моста с обичайната си скована походка, Лансинг хвърли угарката във водата. Намираше Меланкорт за толкова скучна и сива, че не можеше да си представи да липсва на някого.

-      Здравей, Пати - поздрави я той, когато тя дойде. Пристъпи към нея и се здрависа сърдечно, в резултат на което получи вяло ръкостискане. - Надявам се, че си паркирала там, където ти казах?

-      Да - отвърна Меланкорт.

- Добре. Носиш ли програмата?

Тя бръкна в джоба си, извади една флашка и му я подаде.

-      Програмата съвсем не е сложна. Нямам представа защо ви е притрябвала.