Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 82

Форд продължаваше да стои в светлината от прожекторите.

-      Том!

-      Уаймън! - Броудбент вдигна пушката с цевта нагоре, слезе по стъпалата, отиде при Форд, стисна ръката му и го потупа по гърба. - Какво става, по дяволите? Не си ли чувал за телефони?

-      Имаме проблем - каза Форд.

Броудбент присви очи и погледна към колата.

-      Кой е това там? Приятелката ти?

-      Не. И за да те ядосам допълнително, ще ти кажа само, че току-що научи за нея всичко, което ти трябва да знаеш. Няма да ти кажа и какво правим. Трябва да скрием колата в гаража и да се залавяме за работа.

-      Каква работа?

-      Трябва ни компютър.

-      Незаконно ли е?

-      Не мога да отговоря на този въпрос.

-      Добре, разбрах. Но вместо да приберем колата в гаража - първото място, на което ще я потърсят, - ще я откарам в едно сухо дере и ще я скрия там. Приятелката ти има ли си имe?

-      Мелиса.

-      Добре, влизайте.

Като по сигнал, в същия момент Мелиса излезе от колата и отупа от дрехите си прахта и мръсотията, които бе насъбрала още в планината. След повече от триста километра по черни пътища синята до неотдавна кола под наем бе станала кафява от покрилия я прахоляк. Мелиса взе от задната седалка лаптопа на Форд, увит в найлоново фолио.

-      Гладни ли сте? Жадни? - Броудбент погледна Мелиса и попита: - Душ?

-      По-късно. Как е връзката ти с интернет?

-      Разполагаме със собствена високоскоростна линия, сигналът се доставя по оптичен кабел. Трябва ми заради ветеринарната ми практика - изпращам по електронната поща рентгенови снимки и прочие.

-      Колко е бърза?

-      Около сто мегабита в секунда.

-      Покажете ми къде да се свържа. Чака ме работа.

Според Форд за човек с доста пари Том Броудбент живееше като монах. Къщата му бе малка и оскъдно обзаведена. Дупките от куршуми по стената в дневната, останали след един неприятен инцидент преди години, бяха замазани и боядисани, но бяха останали лъскави петна. Том не си бе направил труда да пребоядиса цялата стая.

-      Как е Сали? - попита Форд. Имаше предвид съпругата на Броудбент.

-      Спи като бебе. Никой не е в състояние да я събуди, дори разните нехранимайковци, които пристигат неканени в полунощ.

Въведе ги в малък кабинет, показа на Шепърд къде да се свърже с интернет и добави:

-      Има и безжична връзка.

-      Опасявам се, че ще трябва да я изключа и да използвам само кабела. Така ще имам по-добър контрол - каза тя и отвори лаптопа. - Трябват ми малки отвертки, скалпел, тънки клещи, пинсети с гумени накрайници, малък хирургически форцепс и... празно шишенце от хапчета и въздух под налягане.

-      Ей сега - отвърна Броудбент и излезе.

-      За какво ти е всичко това?

-      Можеш да се обзаложиш, че ФБР и Агенцията за национална сигурност са възложили издирването на Дороти на най-добрите си компютърни специалисти. Апропо, несъмнено търсят и нас. Трябва да модифицирам този компютър така, че да създам сигурна и безопасна среда за Дороти, където да мога да я поправя. Освен това трябва да създам мрежа от прокси сървъри, което да им попречи да ни проследят.