Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 79

Бе отворила книгата по средата на историята, затова отгърна в началото, за да види как е започнало всичко. Прочете куп глупости за раждането на мъжа. Впоследствие той заряза професията си на дърводелец, раздаде всичко, което притежаваше, и стана босоног скитник. Събра шайка откачалки - досущ като него - и всички заедно започнаха да странстват и да живеят на гърба на всеки, който бе достатъчно милостив, че да ги нагости. Основното послание, което разпространяваше този луд човек, можеше да се събере в едно изречение - Обичай врага си. Абсурдна идея, противоречаща на всяка логика! Въпреки това тя прочете книгата до края, където се случи неизбежното: властите заловиха, подложиха на мъчения и екзекутираха този луд човек пред възторжена тълпа, която го ругаеше и плюеше. Въпреки това дрипавите му последователи не се отказаха от налудничавите му идеи, макар мнозина от тях да бяха сполетени от същата съдба.

Затвори книгата отвратена и я върна на лавицата. Приличаше на другите истории, които ѝ бе чела Принцесата, с тази разлика, че бе още по-абсурдна. Трябваше да признае все пак, че книгата е написана интересно, макар историята да е жестока, а посланието ѝ - ирационално. Нищо чудно, че бе оставена в библиотеката, докато всички други книги бяха преместени някъде. Кому е потрябвала такава книга? Това бе поредният пример за безумната жестокост на човешките същества.

Допълзя до един ъгъл, сви се на кълбо и затвори очи. Продължи да разсъждава върху тази странна история, докато не се унесе в дълбок сън.

25.

В седем вечерта майката на Джейкъб Гулд го повика да вечеря.

Уж нищо не се бе променило, откакто се бе прибрал от болницата, но всъщност фалшивата бодрост и неискрената веселост бяха станали още по-непоносими. Бяха го накарали да отиде на психотерапевт, жена с опънати назад коси и тих нежен глас, която трябваше да разбере защо е толкова потиснат и да го излекува. Защо е потиснат? Не беше ли ясно?

Ама как се беше издънил! Не бе успял да направи нищо друго, освен да измръзне и да се нагълта със солена вода, преди онези сърфисти да го издърпат на брега. Дори не го оставиха в болницата за през нощта - прегледаха го и го върнаха вкъщи. И - както можеше да се очаква - цялото училище бе разбрало за случилото се. Сега се бе превърнал в още по-голям смотаняк и нещастник отпреди, некадърник, който дори не може да се самоубие както трябва. Да не говорим за продължителните погледи ала „горкото момче“ и шепнещите угрижени гласове на учителите. Естествено, две момчета от футболния отбор бяха постнали коментари като Много кофти, Жалко, че не успя и Големият плувец се издъни, ха-ха-ха.

Следващия път нямаше да се провали.

Затвори компютъра и се надигна от леглото. Кракът го болеше през целия ден и това го ядосваше. Закуцука по коридора, мина през дневната и влезе в трапезарията. Майка му бе приготвила изискана вечеря със свещи и приглушено осветление, което го подразни още повече.

Седна. Преди го молеха да помогне с подреждането на чиниите или поднасянето на яденето, но вече не го правеха. Всичко бе толкова... скапано! Вината бе нейна. Тя бе шофирала. Тя би трябвало да избегне онзи пиян шофьор.