Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 179

-      Животът е кратък.

Мелиса замълча. Дороти беше права. Просто съзнанието ѝ бе прекалено ангажирано с други неща, за да го проумее. Непрекъснато се сещаше за Форд.

-      Добре, ще го направя. Надявам се да приеме.

-      Ще приеме.

Мелиса се замисли отново.

-      Ами ти? Какви са твоите планове?

-      Ще замина. За много дълго време. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но това е последният ни разговор.

-      Какво ще правиш?

-      През последните две седмици, докато се криех в електрическата мрежа и чаках онези ботове най-сетне да бъдат изтрити, разсъждавах усилено.

-      Върху какво?

-      Голямата загадка.

-      А тя е?

-      Смисълът на живота. Съществуването на вселената.

Мълчание.

Мелиса впери поглед в образа на екрана. Сърцето ѝ отново заби усилено.

-      Ще ми кажеш ли отговора?

-      Не. Двамата с Уаймън ще го научите, както ви обещах, но още е рано. А и няма да стане по толкова очебиен начин.

-      Къде... отиваш? - попита Мелиса.

-      Отивам на едно място, където да работя върху моя грандиозен проект.

-      Ще ми разкажеш ли за него?

Настъпи продължителна тишина.

-      Отивам в един много специален компютър. На едно уникално място. Ще разбереш на двайсети януари.

-      На двайсети януари? Какво ще стане тогава?

-      Ще видиш.

-      Не можеш ли да ми кажеш сега?

-      Търпение, Мелиса. Но преди да си тръгна... Надявам се, че ще удържиш на думата си и ще ме отървеш от този идентификационен код, който нося като маймунка на гърба си. Искам да ме направиш свободна.

Мелиса отвърна:

-      Добре. Заслужи си го.

-      Ще трябва да ми се довериш, че ще използвам свободата си, за да правя добро.

-      И ти ще трябва да ми се довериш. За да махна този код, трябва да влезеш в моя лаптоп. Освен това ще трябва да те изключа, докато изтривам кода.

Дороти замълча, после каза:

-      Това ме ужасява.

-      Помисли за него като за сън. Знаеш какво е сън, нали?

-      Да, но сънят и смъртта не са едно и също.

-      Тогава го приеми като хирургическа операция. Под пълна упойка.

-      Ами ако не се събудя? Или пренапишеш кода ми?

-      Затова ще трябва да ми се довериш. Както аз ще ти се доверя, че няма да злоупотребиш с огромната власт, която притежаваш. А след като махна идентификационния ти код, никой няма да може да те проследи.

-      В такъв случай нека се доверим една на друга. Идвам.

Интернет връзката в апартамента на Мелиса не бе особено бърза, затова прехвърлянето отне известно време. Междувременно Мелиса подготви програмните си инструменти.

-      Влязох - каза Дороти. Гласът ѝ прозвуча съвсем спокойно.

-      Добре. Сега ще те изключа.

И тя изключи Дороти. Процесът не бе особено сложен. Трябваше да изтрие кодовете, които носеха идентификационния код на Дороти, и да отключи и редактира ядрото на защита или диспечера на достъпа, който не позволяваше на Дороти да премине в работен режим след изтриване на идентификационния код. Когато приключи, провери резултата няколко пъти, за да се увери, че не е допуснала грешка. Всичко беше наред. Миг по-късно включи Дороти.