Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 177

-      Не зная.

-      Никой не знае. Но явно сънят е от фундаментално значение за живота. Всяка мрежа от неврони, колкото и малка да е, трябва периодично да изпада в състояние на покой, на сън. Това е номерът. Оказа се, че сънят е от фундаментално значение и за сложния изкуствен интелект. Дороти даваше грешки, докато не програмирах възможност за сън. Тя беше самоусъвършенстваща се програма, но се нуждаеше от периоди на сън, докато кодът ѝ се модифицира и преструктурира. А докато кодът се самомодифицираше, тя сънуваше. Това бе неочакван за мен страничен ефект, който обаче се оказа ключов. Преминаването в състояние на сън, както и самите сънища, са двата ключа към всяка самоусъвършенстваща се програма от типа изкуствен интелект. В противен случай тя ще дефектира.

-      Струва ми се странно, но въпреки това логично.

Мелиса поклати глава.

-      Един ден някой умен програмист ще осъзнае това и тогава... ще настъпи краят на човешката раса. Особено с президент като този.

Мелиса Шепърд се сбогува с Форд на паркинга и тръгна към колата си. Когато стигна до нея, се обърна - макар да знаеше, че не бива да го прави - и проследи с поглед Форд, който отиваше към своята кола. Странен тип беше този Уаймън Форд - висок, не особено красив, но здрав и силен - и най-вече загадъчен. Запита се дали ще го види отново. Мисълта, че може никога да не го види, я натъжи.

Прогони тези мисли, качи се в колата, хвана волана и се опита да овладее чувствата си. Бе съсипана от загубата на Дороти. Откакто Дороти бе загинала, все си повтаряше, че в края на краищата тя е само една компютърна програма. Да, но Дороти, която изпитваше такъв страх от смъртта, бе успяла да го преодолее и да жертва живота си, за да спаси живота на едно момче. Затова Мелиса не можеше да приеме, че Дороти не е нещо повече от Булев алгоритъм. Осъзна, че е обикнала Дороти като своя дъщеря и скърби за нея и че никакви логически разсъждения и философски размисли не са в състояние да излекуват тази рана.

Форд, разбира се, бе прав. Нямаше начин да спрат милитаризацията на изкуствените интелекти. Това наистина бе нова, неочаквана насока в оръжейната надпревара и по всичко изглеждаше, че някои страни вече работят в това направление. Китайците може би вече бяха решили проблема със съня и бяха създали собствени оръжейни системи, базирани на изкуствен интелект. Севернокорейците, иранците и прочие едва ли изоставаха много. Идеята за роботизирани насекоми, управлявани от изкуствен интелект... това бе същински кошмар! Нямаха представа в колко опасна територия навлизат. Осъзна, че изпитва отчаяна нужда да се махне колкото се може по-далеч от всичко това и да подреди мислите си. Като за начало можеше да се върне в ранчото „Лейзи Джей“ и да поработи за Клант. Конете ѝ липсваха.

Подкара към апартамента си в Грийнбелт и остави колата на паркинга. Слънцето проникваше през голите клони на дърветата, а тревата в парка изглеждаше потъмняла и унила. Още утре щеше да се обади на Клант и да го попита има ли нужда от коняр.