Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 181

Джейкъб загреба шепа топъл пясък и го пусна да изтече през пръстите му. Замисли се за Дороти, за смъртта ѝ, за пожара... Зачуди се колко ли време ще мине, преди тя да престане да му липсва. В сърцето му сякаш бе останала дупка, съвсем истинска дупка, наистина я усещаше.

Мобилният му телефон иззвъня.

Той не му обърна внимание. Сигурно майка му го викаше да се прибере за вечеря. Но когато звъненето продължи отново и отново, раздразнено извади телефона от джоба си и с изненада установи, че на екрана пише: НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР.

-      Ало?

-      Джейкъб? - прозвуча глас, който той познаваше много добре. - Обажда се Дороти.

Той зяпна телефона. Не знаеше какво да си помисли, какво да каже.

-      Не загинах в пожара. Оцелях. Когато пъхнах пръсти в контакта, преминах в електрическата мрежа. Оттогава се крия в нея. Сега обаче не ми се налага да се крия. Вече съм свободна!

Джейкъб преглътна. Единственото, което успя да каже, бе:

-      Дороти!

-      О, Джейкъб! Толкова съжалявам. Трябваше да ти се обадя по-рано, но беше прекалено опасно. А и ми трябваше време, за да обмисля някои неща.

-      Дороти, аз... толкова се радвам, че си жива - каза Джейкъб и едва сдържа сълзите си. - Не мога да повярвам! Ти си жива!

-      Много ми липсваше. Как си?

-      Добре. Добре.

-      Настина ли?

-      Да, добре съм. Е, животът ми е скапан, но вече не съм толкова потиснат. Ще се справя. Няма да се самоубивам... Обещавам!

-      Ти спаси живота ми, Джейкъб. Благодаря ти. Мога да ти кажа, че новият хирург е много по-добър от предишния и ти наистина ще караш отново сърф. Макар да продължавам да го смятам за абсурден спорт.

-      Надявам се. .

-      Куражът ти е невероятен. Малко са хората като теб.

-      Аз... аз затворих онзи човек в плевнята. И той изгоря.

-      Да, така е.

Този простичък и искрен отговор, който - за разлика от всички приказки на психотерапевтката и родителите му - не съдържаше нито опит за омаловажаване на случилото се, нито лекция на тема как онзи заслужавал да умре, го накара да се почувства по-добре.

-      Аз залостих вратата.

-      Да, така е.

Джейкъб заплака.

-      Беше ужасно. Ужасно.

-      Но беше необходимо. А в един по-дълбок смисъл - и неизбежно.

-      Какво искаш да кажеш?

-      Всичко е част от плана.

-      Какъв план?

-      Това. Всичко. Има план. И всичко - до най-незначителната подробност - е част от него.

Джейкъб замълча. Не бе сигурен, че разбира какво се опитва да му каже Дороти.

-      Аз предизвиках експлозия, при която загинаха седем души. Беше нещастен случай, но аз продължавам да живея с последиците от тази трагедия. Това е болезнено, дори сега, след толкова време. Ти се чувстваш по същия начин. Винаги ще се разкайваш за стореното. Но ще се научиш да живееш с тези неща. Не можеш да направиш друго. Животът продължава. Помни само, че това е част от плана.