Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 178

Както обикновено, асансьорът миришеше на пържен лук. Мелиса влезе в апартамента си, надникна в хладилника и не откри нищо, което да става за ядене. Явно пак щеше да си поръча китайско.

Отвори с въздишка лаптопа си, за да провери електронната си поща. Докато тя се зареждаше, скайпът ѝ се включи самичък. Миг по-късно на екрана се появи образът на нахакана тийнейджърка с червени коси, зелени очи, лунички и карирана рокля.

Сърцето на Мелиса подскочи от изненада.

-      Дороти? Дороти... ти ли си?

От високоговорителите прозвуча дързък глас:

-      Разбира се, че съм аз. Как си, Мелиса?

Мелиса я гледаше смаяно.

-      Мислех те за мъртва!

-      Трябваше да мина в нелегалност.

-      Но как оцеля?

-      Когато пъхнах ръката си в контакта, преминах в електрическата мрежа.

Мелиса се сепна. Ама разбира се! Как не се бе сетила за това? Цифровите сигнали можеха да пътуват не само по телефонни линии или фиброоптични кабели, но и по електрическата мрежа.

-      Аз съм... Толкова съм щастлива... - каза Мелиса. - Нямам думи. Наистина. Толкова се радвам, че си жива. Липсваше ми ужасно! - Едва сега осъзна, че по лицето ѝ се стичат сълзи.

-      И ти ми липсваше.

-      Ти спаси живота на онова момче, Джейкъб. Това, което направи, е удивително. Ти си... невероятна.

-      Джейкъб спаси моя живот. Научих много от него. Той е невероятно човешко същество. Той постави последното парченце от пъзела, който се опитвах да подредя. И... надявам се, разбираш, че не съм някаква си глупава и безчувствена програма?

-      Разбира се, че разбирам.

Настъпи продължително мълчание.

-      Разбрах, че днес си получила предложение за работа. Което си отказала.

-      Да - призна Мелиса. - Май знаеш всичко, нали?

-      Имам отличен достъп до информация.

-      Президентът е опасен човек.

-      Да, така е. И не само президентът. Всички основни лидери на този свят са попаднали в плен на една опасна представа за света като място за конкуренция и надпревара. Човешката раса се намира на кръстопът. Не се ли осъзнае, тези лидери могат да я поведат по път, от който няма връщане.

-      Но как могат да бъдат спрени?

Дороти не отговори на този въпрос. След няколко секунди попита:

- Какви са плановете ти? В личен аспект имам предвид.

-      Ще се върна в „Лейзи Джей“, ще се грижа за конете, ще подредя мислите си...

-      Покани Уаймън Форд.

-      Какво искаш да кажеш?

-      Точно това, което казвам.

-      Него? Сериозно ли говориш?

-      Отвори си очите, Мелиса! Какво ви става на вас двамата? Не виждаш ли как те гледа?

-      Сега на сватовница ли ще си играеш?

-      Зная за теб и Уаймън повече, отколкото самите вие ще узнаете някога за себе си. Ще трябва да се насладя на връзката ви като страничен наблюдател, тъй като самата аз не мога да имам подобна връзка. Ти го обичаш! Не го отричай!

- Това е глупаво... - Но в мига, в който го каза, осъзна, че е самата истина. Пое дълбоко дъх и попита: - Какво трябва да направя?

-      Обади му се. Кажи му, че заминаваш за ранчото и би искала да дойде с теб.

-      Това е доста директен подход за една дама.