Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 146

-      Господин и госпожо Прайс - продължи конгресменът, - не мога да повярвам на какво станах свидетел. Позволете ми да ви помогна да излезете оттук и да отидете в болница.

Подаде ръка на Мелиса и я изведе от стаята за разпити. Форд ги последва. Качиха се по стълбите и се озоваха в приемната на затвора. Форд се огледа. На всяка стена имаше телевизионен монитор и всички до един предаваха случващото се в двете стаи за разпити, където бяха отведени двамата с Мелиса.

Обърна се назад и видя, че шерифът и хората му ги следват по петите. Всички изглеждаха ужасени.

Форд последва конгресмена в полицейския участък. Чу сирени и пред входа спряха няколко патрулни автомобила. В сградата нахлуха щатски полицаи.

-      Те са долу в мазето - каза Бортей. - Погрижете се да конфискувате тези записи като доказателство. Там ще видите какво са направили на тези хора. Вземете показания и от свидетелите. Всички видяха какво става тук! Всички!

Настъпи хаос. Навсякъде се щураха объркани хора. Нахлуха още щатски полицаи, които поеха контрол над сградата и започнаха да конфискуват улики.

Форд се обърна към Бортей.

-      Много ви благодаря, господин конгресмен.

-      Няма проблем, няма проблем. Аз съм потресен от случило се тук, от отношението към вас.

-      Бих искал да ви помоля за една услуга - продължи Форд.

-      Готов съм да направя всичко за един честен и почтен гражданин на Аризона! Особено за приятел и поддръжник като вас! Толкова съм ви благодарен за щедрата подкрепа през годините, господин Прайс, и толкова съжалявам...

-      Ето каква е услугата: двамата със съпругата ми смятаме, че не е необходимо да постъпваме в болница...

-      Непременно трябва да ви прегледат! Погледнете се само! Ухото ви е разкървавено, госпожа Прайс има синина под окото...

-      Чуйте причината. Майка ми умира от рак в една калифорнийска болница. Пътувахме натам. Остават ѝ броени часове. Трябва да потеглим незабавно. В болницата ще се погрижат за нас, след като майка ми... - Гласът му заглъхна, сподавен от хлип.

Бортей постави ръка на рамото му в приятелски жест.

-      Разбирам, разбирам. Съжалявам за неприятностите ви. Много, много съжалявам. Добре, ето какво ще направим. Ще ви уредя полицейски ескорт до границата на щата. Полицаите ще се свържат с колегите си от Калифорния, които да ви поемат оттам. Така ще стигнете навреме при майка си.

-      Това би било чудесно! И ако можем да си получим колата, моля?

Конгресменът се огледа и изкрещя заповед, без да се обръща към никого конкретно:

-      Колата на господин Прайс? Къде е? Докарайте я веднага!

Настана суматоха, тъй като няколко души едновременно реагираха на думите му и се втурнаха към вратата, за да изпълнят нареждането му.

-      Да се махаме оттук - каза тихо Форд.

-      Разбира се - отвърна Мелиса.

Бортей, който продължаваше да държи Мелиса под ръка, си проправи път през тълпата и миг по-късно всички се озоваха на паркинга пред сградата.

Бе тъмна нощ. Десетина патрулни автомобила на щатската полиция на Аризона бяха заобиколили сградата. Отново настъпи суматоха и Форд видя щатските полицаи да извеждат шерифа с белезници.