Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 148

Мислите на Дан се насочиха отново към проекта за робота. Бе изключително благодарен на сина си за решението му да вземе Чарли като компаньон. Заслуша се в дъжда, който биеше по прозорците, и в тътена на бурята в далечината. Идната седмица се очертаваше изключително важна за проекта му. Тя бе кулминацията на безброй обсъждания, презентации и адвокатски становища, поръчани от група рискови инвеститори. Обещаеха ли му финансиране, всичко щеше да се нареди повече от добре. В противен случай щеше да му се наложи да продаде земята. Върна се към детските си спомени от времето, когато тичаше из тези хълмове, играеше си в руините на старата сушилня за хмел, къпеше се в рекичките. Щеше да му е много трудно да се раздели с всичко това. Но животът продължаваше.

Лампите премитаха и къщата потъна в мрак.

Подобни проблеми със захранването бяха нещо обичайно, особено по време на бурите, които връхлитаха откъм океана. Понякога лампите светваха след секунди, друг път аварийните служби възстановяваха захранването чак след часове.

Изминаха няколко минути и Дан се надигна с въздишка от фотьойла. Тръгна опипом сред непрогледния мрак, отиде в трапезарията и намери чекмеджето, в което държаха фенера и свещите. Отвори го, опипа с ръка... фенерчето го нямаше.

-      Скъпа, къде е фенерчето?

-      Нямам представа. Може Джейкъб да го е взел.

Дан изсумтя, продължи да търси и откри свещи и запалка. Отнесе ги в дневната, запали ги и ги постави на различни места из стаята.

Топло сияние прогони мрака.

-      Обичам свещи - каза Памела. - Много по-романтични са от фенерите.

Светкавица озари за миг прозорците, последвана от силен тътен.

Дан отиде до телефона, за да съобщи в аварийната служба за проблемите със захранването. Телефонът не работеше.

-      Линията е прекъсната.

-      Е, можеше да се очаква.

Хрумна му, че къщата на Пиърсови може също да е останала без ток, и това го притесни още повече.

-      Надявам се Джейкъб да не стои на тъмно.

-      Стига си се тревожил, Дан! Нали каза, че е запалил огън в камината? Сигурна съм, че е взел и фенерчето. Той е голямо момче и може сам да се грижи за себе си.

-      Добре, добре, права си.

Дан седна на фотьойла, но явно не го свърташе, тъй като започна да кръстосва крак върху крак. Безпокойството му се засилваше.

-      Е - каза Памела, - минава полунощ и е прекалено тъмно, за да четем. - Замълча и го погледна. - Какво ще правим?

-      Можем да си легнем.

Настъпи тишина, после тя предложи:

- Имам по-добра идея. Една хубава, но позабравена традиция.

- Коя?

Памела започна да разкопчава блузата си.

Дан зяпна изненадано.

-      Тук? В дневната?

-      Защо не? Откога не сме оставали сами през нощта?

52.

Джипът - „Линкълн Навигатор" - бе паркиран встрани от Френчманс Крийк Роуд, на няколкостотин метра от дългата лъкатушна алея, която водеше към дома на семейство Гулд. Моро си проправи път сред мокрите от дъжда храсти и се върна при колата. Качи се, взе кърпа и избърса водата от лицето и косата си.