Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 147

Миг по-късно пристигна и колата им, шофирана от разтревожен помощник-шериф. Той излезе от нея и връчи ключовете на Форд.

-      Задницата ударена ли беше, или това е щета, нанесена от камиона на пътна помощ? - попита Бортей и посочи задната част на автомобила.

-      Няма да го правим на въпрос - отвърна Форд и се настани зад волана. Мелиса седна до него. Две патрулни коли с включени светлини ги изведоха от паркинга и поеха по главната улица.

След десет минути вече летяха по междущатската магистрала, ескортирани към границата на щата с Калифорния със скорост сто и четирийсет километра в час.

-      Господи, това беше невероятно! - каза Форд и погледна Мелиса. Беше бесен на полицаите, че са я били. Не можеше да повярва, че в Съединените щати се случват подобни неща. - Не мога да повярвам какво са ти направили тези копелета!

-      Не се притеснявай - успокои го тя. - Не е толкова зле, колкото изглежда. - Докосна раната на челото си и добави: - Тези отрепки са се отнесли доста грубо и с теб. Лицето ти изглежда ужасно, очите ти са кръвясали, а ухото ти ще трябва да го зашият.

-      Да си виси. Това само ще подсили чара ми.

Мелиса се засмя.

-      Дороти добре ги подреди!

-      Наистина ли мислиш, че това е работа на Дороти?

-      А на кой друг?

51.

Наближаваше полунощ. Дан Гулд седеше в дневната и четеше онлайн изданието на „Сан Франциско Кроникъл“, но не можеше да се съсредоточи. Възмутен бе от негативната кандидатпрезидентска кампания и скандала около здравословното състояние на президента. Искаше му се президентът да публикува данните от медицинските си изследвания и да затвори устите на всички.

Изключи айпада и го остави на масичката. Вълнението, породено от развитието на проекта му с робота, отстъпи място на мислите за сина му. Преди време Джейкъб бе най-добрият му приятел, прекарваше часове в работилницата, помагаше му с различните проекти. Но някъде по времето, когато навърши дванайсет, спря да му се доверява, да споделя страховете и надеждите си. Стана дори още по-затворен, когато Съли се премести. После дойде катастрофата, а после синът му бе отишъл на плажа и... Нямаше сили да мисли за това. Струваше му се невъзможно неговото мило момче, малкият му син, да е взел толкова ужасно и необратимо решение. Но пък Джейкъб не бе имал ясна представа какво прави - нали беше объркан, потиснат.

Проблесна светкавица и в далечината отекна гръм. Дан чуваше как дъждът трополи по прозорците. Нощта бе тъмна, а това само подсилваше унинието му.

Чу шумолене. Съпругата му Памела бе разгърнала някакъв вестник.

-      Дали да не отида пак и да проверя как са нещата? - каза Дан.

-      Той е добре. Обади се преди петдесет минути и ще позвъни отново след десет. Остави го на мира. Нали сам каза, че никога не е изглеждал толкова щастлив.

-      Трябва да си ляга.

-      Можем да му го кажем, когато се обади.

Дан взе айпада, включи го отново, опита се да прочете нещо, но не можа и го остави на масичката. Памела сгъна вестника и взе книгата, която неотдавна бе получила по пощата - трилър със заглавие „Третата порта“.