Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 144

Едва сега осъзна какво вижда. Чарли не беше програмиран да разбърква карти. Нито да реди пасианси. Всъщност движенията и поведението на робота изглеждаха много по-съвършени, отколкото Дан бе смятал, че е възможно, ако съдеше по изпитанията, които бе провел.

Гледаше като омагьосан как Чарли става и - с характерното си клатушкане, разбира се - взима една цепеница и я хвърля в огъня. После се върна и седна. Кръстоса крака. Това също не бе част от програмата. След малко двамата се засмяха отново - Джейкъб явно изненада Чарли с някакъв фокус с карти. Дан наблюдаваше всичко това очарован, въодушевен дори. Този робот щеше да стане голям хит. Синът му бе най-големият му критик, а щом Чарли бе допаднал на него, щеше да допадне и на всички останали. А синът му бе толкова щастлив!

Изпълнен с противоречиви чувства, Дан се отдалечи от прозореца и се върна при колата. Подкара бавно към дома си. Грижата за сина му се примесваше с мисълта за Чарли и за успеха, който можеше да постигне с него - стига да намереше финансиране, разбира се.

50.

Форд видя как малките очички на шерифа се присвиват над дулото на оръжието. Ченгето наистина се канеше да го застреля.

Изведнъж се разнесе силно тропане по вратата на коридора и шерифът се поколеба.

Тропането се повтори, последвано от приглушени викове.

-      Иди виж какво става - нареди шерифът на единия надзирател и отстъпи крачка назад, но без да отмества пистолета от Форд.

Надзирателят излезе.

Форд не можеше да види какво става, но чу гневни викове.

-      Казва, че е конгресмен - извика надзирателят. - Конгресмен Бортей. Твърди, че сте арестували по погрешка двама негови приятели.

Шерифът бързо прибра пистолета в кобура и се обърна към другия надзирател.

-      Изправи го този, изправи и стола. Доведи и жената.

Вторият надзирател вдигна Форд и го тръшна на стола, след което в другата стая за разпити закипя трескава дейност. Форд чу гласа на разгневената Мелиса, която заплашваше надзирателите. Доведоха я грубо в стаята. Имаше рана на лицето и синина под едното око.

-      Седнете - нареди шерифът.

-      Копеле! Мръсник! Ще си платиш за това!

-      Заключете вратата - нареди шерифът. В гласа му звучеше паника.

Разнесе се ново тропане и в коридора нахлуха хора. Форд успя да види през прозореца мъже с костюми. Шерифът изглеждаше объркан, вцепенен дори, като елен, попаднал пред фаровете на автомобил.

-      Не трябва ли да отворим? - попита надзирателят.

-      Аз ще се оправя - каза шерифът, отиде до вратата, отключи и я открехна леко.

-      Провеждаме разследване - заяви на хората отвън. - Стандартната процедура забранява допускането на външни хора.

-      Аз съм американски конгресмен - прогърмя нечий глас - и ако не отворите незабавно вратата, ще повикам Националната гвардия и ще ви арестувам!

-      Да, сър - отвърна шерифът и отвори вратата. Миг по-късно едър мъж със скъп тъмносин костюм, месесто лице и зализан настрани перчем побутна шерифа да се отмести и влетя в стаята, последван от свитата си.

-      Роналд Прайс? - извика той, пристъпи напред и впери поглед първо във Форд, а после и в Мелиса. - Вие сте господин и госпожа Прайс, нали? Господи, как са се държали с вас!