Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 145

Дъглас Престън

-      Не, сър - възрази шерифът. - Това е крадецът, откраднал колата на Прайс.

-      Биха ни! Малтретираха ни! - извика Мелиса. - Един от заместник-шерифите ме удари няколко пъти, като твърдеше, че съм оказвала съпротива при ареста!

-      Това е възмутително! - викна конгресменът. - Картър, покажи на шерифа онези документи.

Мъж с костюм пристъпи напред. Изглеждаше несравнимо по-спокоен, владееше се до съвършенство.

-      Шериф, аз съм Картър Бентам, началник на кабинета на конгресмен Бортей. - Подаде му папка с документи и продължи: - Станала е ужасна грешка. Господинът и госпожата наистина са семейство Прайс. Колата им не е била открадната. Полицията е допуснала грешка. Конгресменът би искал да разбере какво точно става тук, защо му бе отказан достъп до тази зона и най-вече - защо малтретирате американски граждани, които с нищо не са нарушили закона?

-      Оказаха съпротива при ареста!

Конгресменът пристъпи напред и извика:

-      Оказали са съпротива при ареста? Това е лъжа! Ние, а и всички останали в тази сграда, видяхме и чухме какви ги вършите тук! Видяхме го и го чухме, излъчено от собствената ви система за наблюдение. Вие подлагате тези хора на физически тормоз! Нарушавате конституционното им право на адвокат! - Конгресменът се обърна към един от надзирателите, лицето му беше почервеняло от гняв. - Ти! Свали веднага белезниците на този човек и съпругата му!

-      Но... те са откраднали кола в Ню Мексико! - опита се да възрази шерифът.

-      Ти идиот ли си? Не ме ли чу? Тези хора са арестувани по погрешка! Ето всички необходими документи! Дойдох веднага щом получих оплакването! Това е възмутително!

-      Сър - настоя шерифът, - те оказаха съпротива при ареста!

-      Не лъжи! Аз и всички останали видяхме как удряш и пръскаш с лютив спрей този човек, докато седи на стола окован! Чухме те да отричаш конституционното му право на адвокатска защита! Аз лично видях как хората ти удрят и ритат госпожа Прайс без никаква причина! Чух всяка дума, която каза. Всичко това бе излъчено от тези камери!

-      Но камерите... не работят.

-      Ами явно някой ги е поправил! - извика конгресменът. - Ти, а и всички останали - здраво сте загазили. Ще вземем записите като доказателство. Ще освободиш тези хора и аз лично ще ги настаня в болница. Оформете им документите. Ясно ли е? И някой да даде на господин Прайс мокра кърпа, за да почисти лицето си. И на госпожа Прайс!

- Да, сър!

Надзирателите побързаха да освободят Форд от белезниците и прангите. Донесоха топла влажна кърпа и Форд изтри лицето си с нея. Конгресменът Бортей пристъпи към него със зачервено, плувнало в пот лице и каза:

-      Много съжалявам, господин Прайс. Тези хора ще платят скъпо. А вас, госпожо Прайс, трябва да ви заведем в болница.

Форд отиде при Мелиса. Скулата ѝ бе сцепена, на челото ѝ също имаше рана.

-      Тече ти кръв - каза той.

-      Нищо ми няма - отвърна тя. - Наистина.