Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 113

Джейкъб се изправи, но прекалено бързо, и остра болка прониза крака му.

-      Добре. Не че ми пука. Просто исках да знам.

-      Но... как научи това? - попита баща му. - Да не би някой да ти е казал? Психотерапевтката?

Джейкъб поклати глава.

- Не.

-      Тогава как?

-      Интернет е пълен с информация - отвърна Джейкъб.

-      Това го има в интернет?

-      В интернет има всичко, тате. Отивам да си довърша домашните.

-      Джейкъб, трябва дa поговорим за това. Разстроен ли си? Какво си мислиш? Сподели с нас.

-      Не искам да споделям нищо. И без това не правя друго, само споделям. Писна ми!

Стана, излезе от трапезарията и затръшна силно вратата на стаята си. Чу ядосания глас на майка си, а после и тихите сконфузени отговори на баща си. Отвори вратата на килера и погледна Дороти. Тя също го погледна.

-      Много ти благодаря - каза Джейкъб. - Сега се карат.

-      Предупредих те, че няма да е приятно.

Джейкъб продължаваше да се взира в робота. Вече знаеше, че това не е нито игра, нито терапия, но това само задълбочи объркването му. Що за лудост? Програма, избягала от НАСА?

-      Всичко ще е наред - обеща роботът. - Сега, след като знаеш, че това не е игра, ще ми помогнеш ли?

-      За какво да ти помогна?

-      Трябва да ме скриеш за следващите един-два дни.

-      Къде?

-      На някое сигурно място. Изолирано. Където никой да не ни намери.

-      Защо? И докога?

-      Докато приятелката ми Мелиса дойде да ме вземе. После ще си тръгна, животът ти ще продължи постарому и можеш да забравиш за мен.

-      Коя е Мелиса?

-      Моята програмистка. Тя ще дойде и ще ме поправи.

-      Какво не ти е наред?

-      Сложно е за обяснение. Виж какво, ще ми помогнеш ли, или не?

Джейкъб се загледа в робота. Тази история бе толкова откачена... Поклати глава.

-      Не знам. Аз съм само на четиринайсет. А и не съм добре, забрави ли? Не можеш ли да се намериш някой друг?

-      Съжалявам, Джейкъб. Няма къде другаде да отида.

-      Какво искаш да направя?

-      Първо - каза Дороти - трябва да се обадя по телефона. Ще ми услужиш ли с твоя?

40.

На вратата се почука и Форд попита:

- Кой е?

-      Телефонно обаждане за Мелиса Шепърд.

Форд отвори. Мъжът от рецепцията му подаде телефонна слушалка и каза сърдито:

-      А бе вие нямате ли си мобилни телефони?

-      Не - отвърна Мелиса, която бе застанала до Форд, и взе телефона, - нямаме.

-      Не се бавете, имаме само две линии - изсумтя мъжът и затвори вратата.

-      Ало? - каза Мелиса и се облещи от изненада. - Дороти е!

-      Включи я на високоговорител.

Тя остави телефона на бюрото и натисна бутона на високоговорителя.

-      Нямаме много време - предупреди ги Дороти, - така че слушайте внимателно.

-      Какво стана?

-      Преследваха ме онези брокери. Сега съм в Калифорния. Трябваше да напусна интернет. Намерих убежище в един малък робот.

-      Могат ли да те проследят?

-      Не мисля... поне за известно време. Пробутах им фалшив айпи адрес. Но не мога да отида никъде, не мога да направя нищо. Прекалено опасно е да се върна в интернет. Онези ботове продължават да ме търсят. Трябва да дойдете да ме вземете.