Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 115
Дъглас Престън
Форд въздъхна и каза:
- Струва ми се, че започваш да развиваш месиански комплекс.
Дороти се засмя.
- Май има нещо вярно в думите ти. Проумях, че дори един софтуер може да направи нещо добро в този ваш луд, луд свят.
Форд преглътна. Този ваш луд, луд свят. Запита се дали това софтуерно съзнание не е достигнало някаква своя повратна точка
- Убедена съм, че вече притежава собствено съзнание - прошепна Мелиса. — Знаеш, че отначало бях скептично настроена... Но сега ми се струва, че би било...
- Неморално? Сериозно ли говориш?
- Чуй я само. Тя е отчаяна. Тя е ужасена. Агентите на ФБР ще я унищожат, а онези брокери от Уолстрийт ще създадат същински финансов хаос... Трябва да я спасим. Трябва да спасим... живота ѝ, съществуването ѝ... каквото и да е там. - Мелиса сложи ръка върху ръката на Форд. - За бога, Уаймън, помогни ми!
Форд я изгледа. Дълбоко в себе си чувстваше, че е права. Накрая каза:
- Съгласен.
- Благодаря. - Дороти въздъхна с облекчение. - Аз се намирам в робот на име Чарли, чийто настоящ адрес е Френчманс Крийк Роуд № 3324, Халф Муун Бей, Калифорния. Но вероятно по-късно ще се преместя на друг адрес и ще ви уведомя.
- Има ли някой с теб?
- Едно момче, Джейкъб Гулд, се грижи за мен.
- Момче? На колко години е?
- Четиринайсет.
- Господи, не можа ли да намериш някой друг?
- Времето ме притискаше - отвърна хладно Дороти. - Сега слушайте: разстоянието между сегашното ви местоположение в Албъкърки и Халф Муун Бей е хиляда седемстотин петдесет и пет километра. Това са шестнайсет часа път. Ако потеглите още сега, без да нарушавате ограничението на скоростта, ще пристигнете тук в два следобед. Към момента агентите на ФБР не издирват колата ви. Но хората могат да се приберат у дома си всеки момент и да я обявят за открадната. Така че, моля ви, побързайте.
- Как ще се свържем с теб? - попита Форд.
Дороти им продиктува номера на мобилния телефон, от който се обаждаше.
- Телефонът е на Джейкъб. Ще го включвам за шейсет секунди на всеки кръгъл час, в случай че ви се наложи да се свържете с мен. Моля ви да звъните от улични телефони. Благодаря.
Форд пак чу - или поне така му се стори - въздишка на облекчение.
- Да се качваме на колата и да потегляме - каза Мелиса, затвори компютъра и го прибра в чантата.
41.
Mopo караше джипа - „Линкълн Навигатор“ - през Халф Муун Бей, Калифорния. Бяха в красив елегантен квартал с белосани сгради, картинни галерии, бутикови пивоварни, магазини за подаръци и изискани кулинарии, предназначени за богати изискани хора, които се занимаха с развъждането на коне. Градчето бе заобиколено от потънали в зеленина хълмове от едната страна и морето от другата. Беше утро и кварталът тъкмо се събуждаше, но местата за паркиране вече се изпълваха с бели лексуси, мерцедеси и пикапи последен модел. Всички по улиците бяха млади, слаби и русокоси. Навсякъде цареше атмосфера на пари, изкарани с усилен честен труд. Нищо общо с Уолстрийт.
