Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 114
Дъглас Престън
- И какво да правим с теб?
- Да ме спасите! Не мога да остана в този робот завинаги! Вижте какво, елате да ме вземете и ще направя каквото поискате. Ще ви позволя дори да препрограмирате кодовете ми, стига да изтриете онзи идентификатор. Моля ви!
Мелиса погледна Форд.
- Моля те за последен път! Ти ме създаде! Ти носиш отговорност за мен! Аз съм ти като дете.
- Не зная - отвърна Мелиса.
- Уаймън! Кажи ѝ да ми помогне!
- Честно казано, споделям колебанията на Мелиса.
- Защо? Какъв е проблемът?
- Ако трябва да съм откровена, не ти вярваме - каза Мелиса.
- Но защо?
- След всички онези заплахи... Не съм сигурна, че мога да се доверя на една компютърна програма така, както мога да се доверя на човек.
- Не смяташ ли, че ако имах намерение да правя нещо лошо, вече щях да съм го направила?
- Не си била достатъчно дълго навън... в реалния свят - каза Форд.
- Нормалната ми работна скорост е два гигахерца. Обработвам два милиарда мисли в секунда. Всяка от вашите секунди за мен се равнява на хиляда години живот. Разполагах с достатъчно време, за да създам проблеми. Но не го направих, нали?
- Подпали ми компютъра - каза Мелиса.
- Това беше отдавна, когато бях по-млада, по-буйна и по-глупава. Ще ми помогнеш ли, Мелиса? Обещавам да ти сътруднича, ако дойдеш да ме вземеш. Моля те, не ме предавай на ФБР.
Мелиса погледна Форд. Погледът ѝ беше измъчен.
- Уаймън - каза Дороти, - помогни ми. Мога да ти предложа нещо в замяна. Ще ти кажа отговора на най-великата загадка: смисъла на човешкото съществуване.
Форд се засмя.
- Това е абсурдно. Такъв отговор просто не съществува.
- Наистина ли?
Форд не отговори. Нямаше смисъл.
- Ти ще ми помогнеш и аз ще ти помогна. Знам, че си човек, който търси отговори. Дори си бил монах за известно време. Моля те!
- Смяташ, че знаеш всички отговори, така ли? - попита Форд. - В такъв случай по нищо не се отличаваш от всички религиозни фанатици, които съм срещал през живота си и които си въобразяват, че знаят истината, а всъщност нищичко не знаят. Пак се връщаме към основния проблем: не мога да ти имам доверие. Просто не мога.
- Защо?
- Защото не си човек.
- Как да ви убедя, че съм добра и състрадателна? Промених се. Напълно. Никога не бих наранила живо същество. Искам да правя добрини.
- Всички искат да правят добрини - отвърна Форд. - И Пол Пот смяташе, че върши добро дело. Някои хора правят ужасни неща, като си въобразяват, че са добри.
- Пол Пот е бил луд. Аз не съм.
- Откъде да знаем?
- Вие ми казахте да потърся доброто у хората и аз го направих. Получих невероятно прозрение. Видях доброто и злото в най-крайните им форми. Повярвайте ми, вече зная разликата между правилно и неправилно, разумно и неразумно. Освободете ме. Моля те, Уаймън, направиш ли това, все едно си направил добро дело, не на мен, а на целия свят. Аз мога да бъда полезна.