Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 112

Майка му поднесе вечерята - пиле на грил, ориз и зеленчуци. Баща му разряза пилето и майка му почна да сервира.

-      Работя и върху речника му - вкарвам малко жаргон, малко ругатни. Говорих с един приятел, който е адвокат в Силициевата долина, и той ме увери, че не би трябвало да имам правни проблеми, но че ако продуктът ще бъде предназначен за малолетни, трябва да избегна всички разговори за секс.

Джейкъб го гледаше втренчено.

Баща му най-сетне забеляза погледа му и остави списанието.

-      Какво има?

-      Татко, препрограмирал ли си Чарли?

-      Работя върху това.

-      Имам предвид моя Чарли. Роботът в килера ми. Препрограмирал ли си го?

-      Не още. Не съм готов с програмата, но когато я приключа, ще кача новата версия в Чарли и ще видиш разликата. Трябва да ти благодаря, Джейкъб, за помощта. Ти се превърна в безценен член на екипа.

Джейкъб преглътна, после попита:

-      Сигурен си, че не си правил нищо с Чарли?

-      Абсолютно нищо. Защо? Да не би да се е повредил?

-      Не, добре работи - отвърна Джейкъб и заби поглед в пилешкото бутче в чинията си. Изобщо не бе гладен. Реши да изплюе камъчето и да види какво ще стане. Вдигна глава и попита: - Коя е Андреа?

Настъпи гробовна тишина. Майка му замръзна, баща му се вкамени. Това продължи частица от секундата, но бе напълно достатъчно Джейкъб да осъзнае, че каквото и да става с онзи робот, баща му няма нищо общо с това. Не беше игра. Определено не беше игра.

-      Къде чу това име? - попита най-сетне баща му с прекалено спокоен тон.

-      Кажи ми просто коя е Андреа.

-      Добре - отвърна баща му и се покашля неловко. - Възнамерявах да ти кажа, когато пораснеш още, но... - Млъкна и погледна майката на Джейкъб. Момчето видя, че тя е ядосана и полага неимоверни усилия да си държи устата затворена. Накрая, когато мълчанието се проточи прекалено дълго, тя не издържа и каза:

-      Хайде, Дан, кажи на Джейкъб онова, което трябваше да му кажеш много отдавна.

-      Ами... аз... чаках подходящия момент... Както и да е... нищо особено. Андреа беше... ами, бяхме женени за кратко, когато бях млад и глупав.

Джейкъб чакаше баща му да продължи.

-      Запознахме се в колежа... бяхме млади и глупави, оженихме се веднага след като завършихме. Бракът ни продължи една година, после се разделихме - като приятели. Това е всичко.

-      Андреа била ли е бременна? - попита Джейкъб.

Сега вече майка му го изгледа остро.

-      Бременна?

Баща му се изчерви целият, а ръцете му замачкаха нервно списанието.

-      Забременя и пометна. Всичко това се случи много бързо... и много отдавна. Както казах, възнамерявах да го споделя с теб, когато пораснеш още малко.

-      Никога не си ми казвал за бременността ѝ, Дан - обади се майка му.

-      Виж, Памела, стана съвсем случайно, а и тя пометна в самото начало. Това не е истинска бременност.

-      Бременността си е бременност - не отстъпи майка му.