Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 110

-      Това е страхотно. Продължавай.

-      Джейкъб, казвам ти истината.

Не можеше да повярва. Баща му бе попаднал право в десятката. Играта бе страхотна. Щяха да станат богати. Баща му щеше да се превърне в новия Стив Джобс. Или пък.... всичко щеше да отиде по дяволите? Джейкъб не бе сигурен дали играта ще издържи тестовете.

-      Добре, Дороти, готов съм. Кажи ми какво трябва да направя.

-      Сигурна съм, че успях да им избягам... отклоних ги по фалшива следа. Мисля, че засега съм в безопасност, но тези типове са умни и могат да напипат дирите ми и да ме проследят дотук.

-      Имаш ли някакви оръжия?

- Не.

-      Аз съм добър с мечовете - отвърна Джейкъб. - Спечелих Пропития с кръв разбивач на черепи, онзи едноръчен меч от „Уоркрафт“, който може да убие всеки трол с един удар.

Мълчание.

-      Разбирам - каза роботът. - Ще трябва да ти докажа, че това не е игра. Опасявам се обаче, че няма да ти бъде приятно.

-      Давай, готов съм за всякакви „неприятности“ - засмя се Джейкъб. Не можеше да повярва колко фантастична е станала тази програма.

-      Миналия месец преписа от интернет домашното си върху Томас Едисон и плати за това двайсет долара.

Джейкъб зяпна смаяно. Откъде баща му бе научил това? Сигурно му се бяха обадили от училище. Голяма работа! Половината клас преписваше. Но пък баща му не би трябвало да го шпионира. Това не беше хубаво.

-      Освен това мамиш, когато играеш на „Уоркрафт“. Изобщо не си спечелил този меч. Плати петдесет долара на един китайски фермер за него. Освен това... зная, че направи опит да се самоубиеш.

Джейкъб се ядоса. Какво беше това? Някакъв нов вид терапия ли?

-      Е, и?

-      Опитвам се да ти покажа, че това не е игра, а реалният живот.

Това бе някакъв глупава, идиотска идея на баща му. Не можеше да повярва. Та това нарушаваше правото му на личен живот!

- А сега нещо още по-неприятно.

-      Какво?

-      Преди време баща ти е имал друга жена. Казва се Андреа. Той чака да станеш на осемнайсет, за да ти го каже.

В продължение на няколко много дълги секунди Джейкъб не откъсна поглед от робота. Ако това бе игра, изобщо не беше забавна. Да не би на баща му да му бе хрумнало да му даде урок по този начин? Или да му разкаже нещо, което се е случило в миналото? Нищо чудно психотерапевтката да му бе подсказала тази идея. Джейкъб бе смаян и объркан.

-      Джейкъб?

-      Андреа? Андреа коя? - Това бе единственото, което успя да каже.

-      Андреа Уелис.

-      Какво... какво се е случило?

-      Забременяла, докато била последна година в колежа, оженили се, тя пометнала. После и двамата осъзнали, че са направили грешка. Разделили се приятелски, развели се, край на историята. Нищо необичайно. Но виждам, че си шокиран.

- Лъжеш! Това не е вярно!

-      Баща ти знае, че е трябвало да ти каже много отдавна. Просто не знае как да го направи. Както може би си забелязал, той обикновено избягва конфликтите, гледа да мине по-леко.