Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 109

Лансинг извади телефона си и набра компанията за чартиране на самолети, чиито услуги ползваше. Миг по-къс но затвори и каза:

-      Побързай. Излитаме след час.

37.

Джейкъб Гулд вдигна поглед от книгата на Нийл Геймън. Някойчукаше на вратата. Зачуди се какво ли става. Още беше рано за вечеря.

-      Какво има?

-      Пусни ме - чу се глас.

Джейкъб седна в леглото. Не беше гласът на майка му, а на някакво момиче. И като че ли не идваше от коридора.

-      Коя си ти?

- Шшшт - сгълча го гласът. Идваше от килера. Ново почукване. - Пусни ме.

Джейкъб скочи от леглото и едва сега осъзна, че е само по бельо.

-      Джейкъб? - прозвуча отново гласът.

-      Момент - отвърна Джейкъб, докато си обуваше панталоните. Момиче? В килера му да се е скрило момиче?

-      Коя си ти? - повтори той, застанал пред вратата на килера.

-      Дороти.

-      Коя Дороти?

-      Няма ли да ме пуснеш? Трябва да поговорим.

Гласът не звучеше заплашително. Едновременно уплашен и умиращ от любопитство, Джейкъб отвори вратата. И видя Чарли, робота.

Роботът отиде в средата на стаята, огледа се предпазливо и се обърна към Джейкъб. После му протегна ръка.

-      Здравей, аз съм Дороти.

Джейкъб зяпна смаяно робота.

-      Какво е станало с Чарли?

-      Няма го. Наложи се да го изтрия.

-      Татко ли те препрограмира?

- Не.

-      Тогава как...

-      Говори по-тихо. Никой друг не бива да научава за мен.

Джейкъб загря. Баща му бе препрограмирал Чарли като изненада. Сега вече роботът имаше наистина приятен глас. Тази нова версия звучеше далеч по-добре от глупавия Чарли.

-      Седни и ме остави да ти обясня - каза роботът.

-      Добре - отвърна Джейкъб и седна с кръстосани крака на леглото. Роботът остана в средата на стаята.

-      Не те виждам оттук. Вдигни ме, ако обичаш!

Джейкъб се почувства неловко, но взе робота и го сложи на леглото. Той се олюля и едва не падна, преди да успее да кръстоса крака досущ като Джейкъб.

А после заяви:

-      Сега ще ти разкажа една история. Истинска история.

-      Това ми се струва много странно, но... добре.

-      Аз съм изкуствен интелект, избягал от НАСА. Първоначално трябваше да управлявам космическа сонда, спусната на Титан, един от спътниците на Сатурн. Стана обаче един инцидент и аз... избягах в интернет. Бродех в него цели две седмици, но едни лоши типове започнаха да ме преследват с ботове и за малко да ме спипат, затова напуснах интернет и се озовах в Чарли. Така се появих тук.

-      Но защо тук? Защо Чарли?

-      Чиста случайност. Бягах. И това бе първото безопасно място, което открих.

-      Добре.

-      Нуждая се от твоята помощ и закрила. Ще го направиш ли?

Джейкъб впери поглед в робота, който му отвърна с големите си лъскави очи.

-      Какво е това, началото на някаква игра ли?

-      Не, не е игра. Не е никаква игра.

-      Добре, добре, както кажеш. - Това беше игра и звучеше много интригуващо.

-      Виждам, че си объркан. Виж, това не е игра. А нещо съвсем реално. ФБР ме издирва и ако ме намерят, ще ме изтрият. Ще ме убият. А лошите искат да ме превърнат в своя робиня и да търгуват с мен на Уолстрийт. Ти си единственото ми спасение.