Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 108

Настъпи продължително мълчание. Моро не откъсваше поглед от екрана:

-      Добре, добре... - промърмори той. - Къде е тази локализираща програма?

На екрана се отвори нов прозорец. Това бе локализиращата програма, която му изпращаше съобщение. Компютърно съобщение, от което Лансинг не разбираше нищо.

Моро обаче знаеше какво означава това и изкрещя:

-      Мръсна кучка!

-      Какво?

-      Измъкнала се е! - Стовари юмрук върху масата. - Напуснала е интернет. Прехвърлила се е в някакво устройство и е прекъснала връзката с интернет.

-      Устройство? Какво устройство?

-      Може да е всичко - лаптоп, айфон...

-      Нима може да влезе в нечий телефон?

-      Във всяко устройство с достатъчно памет.

Настъпи тишина. После Лансинг попита:

-      Можеш ли да откриеш местоположението на компютъра, в който е влязла?

Моро впери поглед в екрана и започна да пише на клавиатурата. Продължи да пише, да пише. На Лансинг му призля. Всички тези усилия, всичките тези разходи не ги бяха доближили дори с една крачка към хората, които бяха откраднали парите му.

-      Добре... добре... имам айпи адрес. Това е сто двайсет и осем битов адрес... - Продължи да трака по клавиатурата. - Прокси сървърът не може да бъде открит, но... Чакай малко... чакай...

Моро продължи да въвежда трескаво команда след команда.

-      Това е добре! Мръсната кучка се е опитала да ми пробута фалшив айпи адрес... Само че онова куче е с нея и предполагам е забравила, че и то се нуждае от фалшив адрес... Открих я!

-      Къде е?

-      „Бейнет Интернет Сървисиз“, Халф Муун Бей, Калифорния. Това е доставчикът на интернет, в чиято мрежа е свързано устройството. Това е истинското място, а не фалшивото.

-      И къде точно се намира?

-      Айпи адресът може да ни доведе само дотук. За да открием конкретното устройство, трябва да проникнем в клиентската база данни на „Бейнет“. После рутерът сам ще зареди адреса. Това е единственият начин да разберем в кое точно устройство е влязла.

Програмистът изглеждаше разчорлен, раздърпан, сякаш току-що се е бил с някого. Лансинг потисна раздразнението си и попита:

-      Какво трябва да направим, за да вземем тази програма?

-      Ами... - Моро потърка небръснатата си брадичка. - Може би ще успея да хакна базата данни на „Бейнет“ и да извадя информацията за клиентите.

-      Ами ако не успееш?

-      Тогава ще отидем в Калифорния и ще открием начин да вземем този адрес от „Бейнет"

-      А после?

-      После ще проникнем в къщата, ще разберем в кое устройство се е скрила и ще го вземем. Не бива да се бавим обаче, защото въпросното устройство, каквото и да е то, може отново да се свърже с интернет и Дороти ще избяга. Затова за всеки случай ще оставя ботовете активни. Върне ли се в интернет дори за милисекунда, те ще я подгонят като същински фурии. И ще разбера веднага.

-      Какъв е адресът на „Бейнет“?

Ново тракане по клавиатурата.

-      Мейн Стрийт № 410, Халф Муун Бей... собственикът е някой си Уилям Ечевария. Чакай да видя дали ще мога да хакна списъка с клиентите...