Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 107

След около половин час се появи бяла линия, последвана от втора, трета... Възлите започнаха да мигат в бяло.

-      Какво става?

-      Преследват я - каза Моро. - Работи... Опитва се да избяга от ботове, като навлезе в бързи води, където скоростта на интернет е особено голяма. Но не може да им избяга, защото е голяма и тромава, докато те са малки и бързи.

Последваха няколко мъчителни минути, през които изображението на екрана се променяше като бавен, много бавен фойерверк. За пореден път на Лансинг му мина през ума колко полезен е Моро и как трябва да направи всичко по силите си, за да запази лоялността и привързаността му. Моро бе незаменим. Когато приключеха - ако планът им проработеше, разбира се, - щеше сериозно да обмисли възможността да направи Моро младши съдружник в компанията.

-      Давай! - промърмори Моро, вперил в екрана широко отворените си очи. - Давай!

Бяло и жълто, бяло и жълто. Следващите минути изминаха в пълна тишина.

-      Сега вече бяга - каза Моро. - Притиснали са я.

Малки участъци от мрежата започнаха да премигват в червено.

-      Какво означава червеното?

- Забавяне на интернет трафика. Вотовете я приближават и това води до задръстване на системата. Това е добре, защото по трзи начин забавят и нея.

-      Ще избяга ли?

-      Не мисля. Все пак става въпрос за петдесет милиона бота срещу един супербот.

Това преследване бе удивително. Когато Лансинг навлезе в света на високочестотната търговия, сделка, сключена за половин секунда, се смяташе за бърза. Днес това ставаше за няколко милисекунди. Скоро високочестотната търговия щеше да се измерва в микросекунди. Лансинг се развълнува при мисълта какви нови възможности може да разкрие пред него тази програма Дороти. Искаше му се на неговия старец, изкуфелия му баща, да са му останали достатъчно мозъчни клетки, за да види от старческия си дом как синът му завладява Уолстрийт.

Лансинг обаче не биваше да слага тигана, докато рибата е още в морето. Трябваше да измине още дълъг път, а зад гърба си вече бе оставил един труп. Беше се изненадал колко лесно и колко успешно бе минало това убийство. Повечето убийства, каза си той, се извършват от глупави, неорганизирани, неподредени хора, които се оставят да ги хванат. Успешният убиец просто трябва да е по-умен от полицията, нищо повече. Толкова ли бе трудно това?

Моро плесна с ръце и размаха юмрук във въздуха.

-      Хайде, хайде! Приближават!

Голям възел в единия ъгъл на картата грейна в бяло. Активността в този участък на мрежата започна да се усилва, а бялото - да покрива все по-големи площи, след което да преминава в премигващо червено.

-      Пипнаха я! Приклещиха проклетата кучка!

Едно ъгълче обаче продължи да грее в бяло. В следващия миг картата като че ли замръзна.

Моро впери поглед в екрана. Издиша бавно.

-      Пипнаха я! - каза тихо той. - Готово! Тя е деактивирана!

-      Отлично. Какво трябва да направим сега?

-      Трябва само да открием мястото, където се намира мъртвата Дороти... тоест хардуера, в който е влязла. Тази информация ще получим само след миг...