Читать «Избрана» онлайн - страница 28

— Бях. Върнах се тази вечер.

— Е, как беше в Европа? — Спокоен и хладнокръвен, Ерик небрежно преметна ръка на раменете ми.

Усмивката на Лорън стана по-широка, докато гледаше ту Ерик, ту мен.

— Не е толкова дружелюбно като тук.

Ерик, който, изглежда, се забавляваше, се засмя.

— Въпросът е не къде си, а кого познаваш.

Лорън повдигна едната си съвършена вежда.

— Очевидно.

— Зоуи има рожден ден и се целувахме по този случай. Знаете, че се срещаме.

Отместих очи от Лорън и погледнах Ерик. Тестостеронът буквално беше осезаем във въздуха между тях. Боже, те се държаха като първобитни мъже, особено Ерик. Не бих се изненадала, ако ме халосаше по главата и започнеше да ме влачи за косите. Образът във въображението ми не беше привлекателен.

— Да, чух, че се срещате — каза Лорън. Усмивката му беше странна — малко иронична и почти подигравателна. А след това посочи устната ми. — Имаш малко кръв там, Зоуи. Може би ще искаш да я избършеш. И честит рожден ден.

Лицето ми пламна. Господин Блейк се обърна и тръгна към онази част на училището, където бяха личните помещения на преподавателите.

— Не бях изпитвала нещо по-неудобно — промълвих аз, след като облизах кръвта по устните си и оправих пуловера си.

Ерик сви рамене и се ухили. Блъснах го в гърдите и после се наведох да взема книгата си и саксията с лавандула.

— Не знам защо мислиш, че е смешно — добавих и се отправих към общежитието.

Естествено, той ме последва.

— Само се целувахме, Зи.

— Ти ме целуваше, а аз смучех кръвта ти. — Погледнах го изкосо. — А, и онази незначителна подробност, че беше бръкнал под пуловера ми. Хубаво е да не я забравяш.

Ерик взе саксията с лавандулата от мен и хвана ръката ми.

— Няма да я забравя, Зи.

Нямах свободна ръка да го плесна, затова само го изгледах гневно.

— Беше много неудобно. Не мога да повярвам, че Лорън ни видя.

— Блейк всъщност не е истински преподавател.

— Неудобно беше — повторих аз. Исках лицето ми да се охлади и да смуча още от кръвта на Ерик, но нямаше да го спомена.

— На мен не ми беше неудобно — самодоволно заяви той. — Дори се радвам, че той ни видя.

— Радваш се? Откога публичното натискане те възбужда — Страхотно. Ерик беше извратено момче и аз го разбирах едва сега.

— Публичното натискане не е възбуждащо, но все пак се радвам, че Блейк ни видя. — Гласът му стана сериозен, а усмивката мрачна. — Не ми харесва как те гледа.

Стомахът ми се сви.

— Какво искаш да кажеш? Как ме гледа?

— Така, сякаш ти не си ученичка и той не е учител. Не си ли забелязала?

— Ерик, мисля, че си откачил — заявих аз и внимателно избегнах да отговоря на въпроса му. — Лорън не ме гледа по никакъв начин. — Сърцето ми силно блъскаше в гърдите, сякаш щеше да изхвръкне от гърдите ми. Да, по дяволите, бях забелязала как ме гледа Лорън. И още как. Дори говорих със Стиви Рей по този въпрос. Ала след всичките събития напоследък и едномесечното отсъствие на Лорън, аз се бях убедила, че си въобразявам повечето от случилото се между нас.

— Наричаш го Лорън — подхвърли Ерик.

— Да, както ти каза, той всъщност не е истински преподавател.