Читать «Избрана» онлайн - страница 26

— Знам, че не мога да се меря с Обвързан, и не се опитвам да го правя. Мислех, че между теб и мен има нещо изключително. Нашата връзка ще бъде много по-трайна от биологичната връзка, която имаш с човек. Ние с теб си приличаме, но ти и Хийт вече сте различни.

— Ерик, ти не се състезаваш с Хийт.

— Проучих Отпечатването. Става дума за секс.

Усетих, че лицето ми се сгорещи. Разбира се, Ерик имаше право. Отпечатването беше сексуално привличане, защото пиенето на човешка кръв задействаше същия рецептор в мозъка на вампира и човека, който се активира по време на оргазъм. Не исках да обсъждам това с Ерик. Реших да се придържам към повърхностните факти и да не задълбочавам нещата.

— Става дума за кръв, а не за секс.

Той ме погледна така, сякаш искаше да каже, че (за съжаление) говори истината. Беше проучил как стоят нещата. Аз, естествено, заех отбранителна позиция.

— Все още съм девствена, Ерик, и не съм готова да променя това.

— Не съм казал, че не си…

— Изглежда ме бъркаш с предишното си гадже — прекъснах го аз, — онази, която видях да коленичи пред теб и да се опитва пак да ти направи свирка. — Е, добре, не беше честно от моя страна да му припомням неприятната случка между Афродита и него, на която неволно бях станала свидетел. Тогава дори не познавах Ерик, но в момента да се скарам с него изглеждаше много по-лесно, отколкото да обсъждаме жаждата за кръв, която изпитвах към Хийт.

— Не те бъркам с Афродита — възрази той през стиснати зъби.

— Може би нямаш предвид, че се държа странно, а че искаш да ти дам повече, отколкото мога в момента.

— Не е вярно, Зоуи. Много добре знаеш, че не те притискам за секс. Не искам момиче като Афродита, а теб. Но искам да мога да те докосвам, без да се дърпаш от мен, сякаш съм прокажен.

Наистина ли го правех? По дяволите! Може би. Поех си дълбоко дъх. Кавгите с Ерик бяха глупаво нещо и накрая щях да го изгубя, ако не измислех как да го допусна по-близо до себе си, без да му казвам неща, които неволно може да спомене пред Неферет. Наведох глава и се опитах да преценя какво да споделя и какво да пропусна.

— Не те мисля за прокажен. Смятам, че си най-готиното момче в училището.

Чух, че той дълбоко въздъхна.

— Е, вече каза, че не ходиш с момичета, и това би трябвало да означава, че ти е приятно, когато те докосвам.

Вдигнах глава и го погледнах.

— Така е. Приятно ми е — отвърнах аз и после реших да му кажа истината. Или поне част от нея. — Трудно ми е да те допусна близо до себе си, когато трябва да мисля за разни неща. — Страхотно. Нарекох ги разни неща. Пълна идиотка съм. Защо това момче все още ме харесва?

— Зи, тези неща имат ли нещо общо с контролирането на способностите ти?

— Да. — Е, това беше малка лъжа, но не съвсем. Нещата (тоест Стиви Рей, Неферет и Хийт) ми се бяха случили именно заради способностите ми и трябваше да ги овладея, въпреки че очевидно засега нямах успех. Той пристъпи към мен. — Не ми е неприятно, когато ме докосваш. Категорично не. — И аз пристъпих към него.