Читать «Избрана» онлайн - страница 30
Кристин Каст
— Няма проблем, Зи. Но не мислиш ли, че ще бъде добра идея, ако първо репетираме образуването на кръга? Тъй като останалите имат връзка с някоя природна стихия, а ти с всичките пет, по-добре да се уверим, че всичко ще мине гладко, когато в кръга има едно ненадарено момче.
— Ти не си точно ненадарен.
— Нямах предвид огромните си способности да се натискам.
Той ме притисна до себе си толкова силно, че телата ни сякаш се сляха.
— Мисля, че трябва да ти покажа още от таланта си — изкикоти се той и ме целуна. Усетих лек вкус на кръв по устните му и това направи целувката още по-приятна.
— Предполагам, че вие двамата сте го направили — изведнъж се чу гласът на Ерин.
— По-скоро са се оправили — добави Шоуни.
Този път Ерик и аз не се разделихме, а само въздъхнахме.
В това училище няма лично пространство — измърмори той.
— Ха! Та вие се мляскате тук пред погледите на всички — възрази Ерин.
— Мисля, че е сладко — отбеляза Джак.
— Защото ти си сладък — рече Деймиън и го хвана за ръката, докато слизаха по широките стъпала на общежитието.
— Ще повърна, сестра ми — каза Шоуни. — А ти?
— Определено — отвърна Ерин.
— Гади ви се от онези влюбени гълъбчета? — попита Ерик. В очите му заблестя пакостливо пламъче и аз се запитах какво ли е намислил.
— Абсолютно! — произнесоха едновременно Близначките.
Стоях там и се усмихвах. Бях луда по тях — по всеки един от тримата. Стиви Рей ми липсваше непрекъснато, но за пръв път от един месец се чувствах доволна и дори щастлива.
— Е, значи те се срещат, а? — попита Ерик.
Всички отговорихме утвърдително.
— По-добре да се връщаме в нашите общежития. Не искаме да ни залавят на територията на едно свято момиче след вечерния час — закачливо каза той.
— Да, да тръгваме — съгласи се Деймиън.
Хей, Зоуи, честит рожден ден — обади се Джак.
Боже, какво сладко хлапе. Усмихнах му се.
— Благодаря, миличък — рекох аз и сетне погледнах приятелите си. — Съжалявам, че се държах лошо. Харесвам подаръците си.
— Това означава ли, че ще ги носиш! — попита Шоуни. — Да, ще носиш ли супер страхотните ботуши, за които похарчихме двеста петдесет и пет долара и петдесет и два цента? — добави Ерин.
Хлъцнах. Семействата на Шоуни и Ерин имаха пари, но аз, от друга страна, определено не бях свикнала да нося ботуши за триста долара. Едва сега осъзнах колко са скъпи и започнах да ги харесвам повече.
— Да, ще нося тези чудесни ботуши — обещах аз, имитирайки Шоуни.
— И кашмиреният шал не беше евтин — високомерно подметна Деймиън. — Споменах ли, че е кашмирен? Сто процента.
— Повече пъти, отколкото можем да преброим — измърмори Ерин.
— Обожавам кашмира — уверих го аз.
Джак беше навел глава и се мръщеше.
— Моят снежен човек не беше скъп.
— Но е симпатичен, придържа се към темата със снежния човек и идеално подхожда на великолепното ми колие, което никога няма да махна — усмихнах се аз на Ерик.
— Дори през лятото? — попита той.
— Дори през лятото.
— Благодаря, Зи — промълви Ерик и нежно ме целуна.
— Киселините ми пак се надигат — подхвърли Шоуни.
— Аз дори повърнах малко в устата си — добави Ерин.