Читать «Избрана» онлайн - страница 27

Ерик се усмихна, прегърна ме и този път се наведе да ме целуне. Вкусът на устните му беше хубав като уханието му и някъде по средата на целувката аз осъзнах колко отдавна не сме били близо един до друг. Не съм като Афродита, но не съм и монахиня. И не излъгах, когато му казах, че ми харесва да ме докосва. Сложих ръце на широките му рамене и се притиснах до него. Пасваме си. Той е висок, но това ми се нрави. Кара ме да се чувствам като малко момиче и в безопасност и това също ми харесва. Погалих врата му там, където черните му коси са гъсти и леко къдрави. Пръстите ми докоснаха меката му кожа и почувствах как потрепери и от гърлото му се изтръгна приглушено стенание.

— Обожавам да те докосвам — промълви Ерик.

— И аз — прошепнах в отговор, притиснах се до него и задълбочих целувката. И после импулсивно (при това с импулс на развратница) отместих ръката му от врата си и я сложих отстрани на гърдите си. Той отново изстена и целувката му стана по-силна и страстна. Ерик плъзна ръка под пуловера ми и после нагоре и обви в шепа гърдата ми, защитена само от черен дантелен сутиен.

Е, добре, ще призная. Харесваше ми да докосва гърдите ми. Беше ми приятно, особено след като му доказвах, че не го отхвърлям. Преместих се така, че Ерик да ме почувства по-добре и това невинно (е, полуневинно) движение стана причина устните ни да се приплъзнат и предният ми зъб одраска долната му устна. Мигновено усетих вкуса на кръвта му и ахнах. Беше гъста, топла и неописуемо сладко-солена. Знам, че звучи отвратително, но не можах да превъзмогна мигновената си реакция. Хванах лицето му в двете си ръце и придърпах кървящата му устна към устата си. Близнах леко и кръвта потече по-бързо.

— Да, пий. Гласът на Ерик беше дрезгав, а дишането му ставаше все по-учестено.

Не беше нужно да ме увещава дълго. Засмуках устната му и вкусих чудесното вълшебство на кръвта му. Не беше като на Хийт. Не ми достави толкова силно удоволствие — болезнено и неконтролируемо. Кръвта на Ерик не беше експлозия на заслепяваща страст като на Хийт, а като малък лагерен огън, нещо топло, постоянно и силно, което изпълни тялото ми с пламък и разнесе насладата чак до пръстите на краката ми, като ме накара да искам още от Ерик и от кръвта му.

Неочаквано някой се изкашля и Ерик и аз отскочихме един от друг, сякаш ни удари електрически ток. Очите му се отвориха широко, когато погледна някъде зад мен, а после се усмихна и заприлича на малко момче, заловено да бърка в буркан е лакомства (очевидно моя).

— Извинявайте, господин Блейк. Мислехме, че сме сами.

Шеста глава

Боже! Идваше ми да умра и да се превърна в прах, а вятърът да ме разнесе навсякъде, само да не бъда там. Обърнах се и видях вампира Лорън Блейк — поет лауреат и най-красивият мъж в познатата ни вселена. Стоеше и ни гледаше, а класическите черти на хубавото му лице бяха разтеглени в усмивка.

— З-здравейте — взех да заеквам аз и сякаш това не прозвуча достатъчно глупаво, взех, че изтърсих и: — Вие сте в Европа.