Читать «Избрана» онлайн - страница 29

— Аз не му викам Лорън.

— Ерик, той ми помогна да направя проучването си за новия правилник на „Дъщерите на мрака“. — Това беше по-скоро преувеличение, отколкото отявлена лъжа. Аз правех проучване, а Лорън беше там. Говорихме за проучването и после той докосна лицето ми. Без повече да мисля за това, побързах да продължа: — Попита ме за татуировките — добавих и наистина беше така. На светлината на пълната луна разголих гърба си, за да ги види… и докосне, и да вдъхновят поезията му. Тръснах глава да прогоня спомените и завърших: — Затова го познавам донякъде.

Ерик изсумтя.

Имах чувството, че в съзнанието ми се въртят група плъхове с големи мотоциклети, но запазих лековат и шеговит тон.

— Ерик, нима ревнуваш от Лорън?

— Не. — Той ме погледна, отмести очи и после пак се втренчи в мен. — Да. Е, добре, може би.

— Недей. Няма причина да ревнуваш. Между мен и него няма нищо. Заклевам се. — Бутнах го с рамо. Говорех сериозно. Изпитвах достатъчно силно напрежение, докато се опитвах да реша какво да правя с Обвързания към мен Хийт. Последното, което ми трябваше, беше тайна любовна авантюра с някой, който беше още по-недостижим и от бившето ми човешко гадже. (За жалост, обикновено получавам онова, от което най-малко се нуждая.)

— Чувствам, че нещо не е наред с него — отбеляза Ерик.

Бяхме спрели пред женското общежитие и докато още държах ръката му, аз се обърнах към него и невинно примигах.

— И с него ли си се натискал?

Ерик се намръщи:

— За това няма ни най-малка вероятност. — Той ме придърпа към себе си и ме прегърна. — Извинявай, че се раздразних заради Блейк. Знам, че между вас няма нищо. Глупав съм и ревнувам.

— Не си глупав и нямам нищо против да ме ревнуваш, поне малко.

— Знаеш, че съм луд по теб, Зи. — Ерик се наведе и гризна ухото ми. — Иска ми се да не беше толкова късно.

Потреперих.

— И на мен.

Видях, че небето просветлява, пък и бях капнала от умора. След рождения ми ден, мама, скапаняка и неживата ми най-добра приятелка аз се нуждаех да бъда сама, да помисля и да се наспя добре (в нашия случай — през деня). Всичко това обаче не ми попречи да се сгуша в обятията на Ерик. Той ме целуна по косите и ме притисна до себе си.

— Хей, реши ли кой ще представлява земята на Ритуала на пълнолунието?

— Още не — отвърнах аз. Ритуалът на пълнолунието беше след две нощи и избягвах да мисля за него. Трудно щях да намеря заместник на Стиви Рей. Мисълта, че тя е нежива и обитава вонящи улички и противни тунели в центъра на града, правеше замяната й потискаща. Да не говоря, че не беше и справедлива.

— Аз ще го направя. Само ми кажи.

Вдигнах глава и го погледнах. Ерик беше в Съвета на Префектите заедно с Близначките, Деймиън и, разбира се, мен. Аз бях лидерка на Дъщерите на мрака, въпреки че съм първокурсничка. Стиви Рей също беше член на Съвета и още не бях решила кой ще я замести. Трябваше да избера и двама ученици за Съвета, а не бях мислила и за това. Боже, колко напрегната бях. Поех си дълбоко дъх.

— Моля те, би ли представлявал земята в кръга на Ритуала на пълнолунието?