Читать «Избрана» онлайн - страница 25

Притиснах брадичка до гърдите му.

— Шегуваш ли се? Наистина умееш да оправяш проблеми. Добър си във всичко. Всъщност си страшно близо до съвършен.

Усетих, че гърдите му тътнат, докато се смее.

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо.

— Не е лошо, а страшно — промълвих аз.

— Страшно? — Ерик се отдръпна от мен и ме погледна. — Шегуваш се, нали? — засмя се отново той.

Намръщих се.

— Защо ми се смееш?

Ерик ме прегърна.

— Зи, имаш ли представа какво е да се срещаш с момиче, което е най-могъщият новак в историята на вампирите?

— Не. Аз не се срещам с момичета — отвърнах, макар че не намирах нищо лошо в лесбийките.

Той хвана брадичката ми и повдигна лицето ми.

— Ти плашиш, Зи. Контролираш всичките природни стихии. Говорим за гадже, което е по-добре да не ядосваш.

— Моля те! Не ставай глупав! Никога не съм те блъскала. — Не споменах, че съм блъскала хора и по-точно неживи хора. И бившето му гадже Афродита (която е неприятна и досадна колкото неживите мъртъвци). Беше добра идея да не повдигаме този въпрос.

— Само казвам, че не трябва да се плашиш от никого. Ти си изумителна, Зоуи. Не го ли знаеш?

— Не. Напоследък всичко ми е замъглено.

Ерик отново се отдръпна назад и ме погледна.

— Тогава нека ти разясня как стоят нещата.

Имах чувството, че потъвам в сините му очи. Вероятно можех да му кажа. Той беше петокурсник, по средата на третата си година в „Дома на нощта“. Скоро щеше да навърши деветнайсет и беше страхотно талантлив актьор (можеше и да пее). Ако някой новак умееше да пази тайна, това беше Ерик. Но когато отворих уста да изтърся истината за неживата Стиви Рей, ужасяващо чувство накара стомаха ми да се свие и смрази думите в гърлото ми. Беше отново онова чувство, което ми казва да си държа устата затворена, да побягна като луда или само да си поема дъх и да размисля. В момента ме съветваше по начин, който не можех да пренебрегна — да мълча и следващите думи на Ерик затвърдиха това убеждение.

— Хей, знам, че предпочиташ да говориш с Неферет, но тя ще се върне чак след седмица и нещо. Мога да почакам дотогава.

Неферет беше единственият човек или вампир, с когото не можех да разговарям. По дяволите, тя и нейната способност на медиум бяха причината да не мога да кажа на приятелите си или на Ерик за Стиви Рей.

— Благодаря ти, Ерик. — Машинално понечих да се отделя от прегръдките му, — но трябва да се справя сама.

Той ме пусна толкова внезапно, че едва не паднах по гръб.

— Заради него е, нали?

— Него?

— Човешкото момче. Хийт. Предишното ти гадже. Той се връща след два дни и затова ти се държиш странно.

— Не се държа странно. — Поне не толкова много.

— Тогава защо не ми позволяваш да те докосна?

— Какви ги говориш? Позволявам ти да ме докоснеш. Току-що те прегърнах.

— За две секунди. А после се дръпна, както правиш и сега. Виж, ако съм направил нещо лошо, кажи ми и…

— Не си направил нищо лошо!

Ерик мълча в продължение на няколко удара на сърцето и когато отново заговори, гласът му прозвуча малко тъжно и като на много по-възрастен човек.