Читать «Избрана» онлайн - страница 19

Намерих я в уличката. Отначало помислих, че се е навела над голяма торба, пълна с боклуци, и сърцето ми се сви. Трябваше да я измъкна от този начин на живот и да измисля как да я държа в безопасност, докато ужасното нещо, случило се с нея, може да бъде оправено. Или да умре веднъж завинаги. Не! Отказах да мисля за тази вероятност. Вече видях веднъж как Стиви Рей умира и не исках да го видя пак.

Преди обаче да стигна до нея, да я прегърна (като затая дъх) и да й кажа, че ще оправя всичко, чувалът с отпадъци изпъшка и се размърда. Осъзнах, че Стиви Рей не рови в боклука, а е захапала за врата случаен минувач!

Стиви Рей се завъртя с нечовешка бързина. Жената падна на земята, но Стиви Рей продължи да държи изцапаната й китка. С оголени зъби и страшни, светещи в червено очи, тя изсъска към мен. Бях прекалено отвратена, за да се уплаша или избягам. Пък и бях прекарала ужасен рожден ден и хората, дори неживите ми най-добри приятелки, ми лазеха по нервите.

— Стиви Рей, аз съм. Престани да съскаш. Това е нелепо вампирско клише.

Тя не отговори веднага и за миг ми хрумна ужасяващата мисъл, че състоянието й се е влошило, откакто я видях за последен път преди месец, че е станала като останалите — недосегаем звяр. Стомахът ми се сви, но погледнах червените й очи.

— И, моля те, миришеш много лошо. Няма ли душове в Страната на страховитите неживи?

Стиви Рей се намръщи и видът й стана по-приятен, защото устните й закриха зъбите.

— Махай се, Зоуи. — Гласът й беше студен и монотонен и предишният й мелодичен оклахомски акцент прозвуча грубо, но тя произнесе името ми и аз изпитах надежда.

— Няма да ходя никъде, докато не поговорим. Пусни жената, Стиви Рей. Нека поговорим.

— Ако искаш да говорим, трябва да почакаш, докато се нахраня. — Тя наклони глава на една страна с движение, наподобяващо насекомо. — Правилно ли си спомням, че ти Обвърза към себе си твоето човешко момче, с което си играеш? Изглежда, и ти изпитваш жажда за кръв. Искаш ли да похапнем заедно? — Стиви Рей се усмихна и облиза големите си криви зъби.

— Държах се гадно. За твоя информация Хийт не ми е играчка. Той ми е гадже или поне едното ми гадже. Всмуках кръвта му неволно. Щях да ти разкажа за това, но ти умря. Не искам да ухапя тази жена. Дори не знам къде е била. — Усмихнах се едва-едва на горката бездомница с разрошени коси, която гледаше с широко отворени очи. — Не се обиждайте, госпожо.

— Хубаво. Така ще има повече за мен. — Стиви Рей се наведе над гърлото на жената.

— Престани!

Тя ме погледна над рамото й.

— Изчезвай, Зоуи. Мястото ти не е тук.

— Нито пък на теб.

— Това е едно от многото неща, за които грешиш.

Жената се разплака и започна да повтаря: „Моля те, моля те“. Направих две крачки напред и вдигнах ръце над главата си.

— Казах, пусни я.

Стиви Рей изсъска в отговор и отвори уста, за да впие зъби в гърлото на бездомницата. Затворих очи и бързо се съсредоточих.