Читать «Избрана» онлайн - страница 17

— Смятам да го сторя, но Хийт беше в болница почти една седмица след историята със серийния убиец, от когото го спасих, а после замина с родителите си на Каймановите острови на коледна почивка. Не съм го виждала от месец, затова нямах възможност да направя много по въпроса с Хийт и Ерик. — Съсредоточих се да изтребвам трохите от чинията си, вместо да погледна баба. „Историята със серийния убиец“ беше пълна измислица. Спасих Хийт, но не от нещо толкова елементарно като луд човек, а от група същества, на които най-добрата ми приятелка, неживата Стиви Рей, беше (и вероятно все още е) водач. Не можех обаче да го кажа на баба, нито на някой друг, защото зад всичко стоеше Висша жрица на Дома на нощта, Неферет, а тя имаше способности на медиум. Неферет, изглежда, не можеше да чете мислите ми или поне не го правеше много добре, но ако кажех на някого, всички щяхме да имаме много неприятности.

— Напоследък непрекъснато бях в стрес. Може би трябва да си отидеш у дома и да оправиш нещата — предложи баба, а като видя сепнатото ми изражение, добави: — Имам предвид въпроса с подаръците за рождения ти ден, а не проблема с Хийт и Ерик.

— Да, трябва — отвърнах аз и се замислих върху думите й. — Знаеш ли, бабо, училището наистина се превърна в мой дом.

— Знам усмихна се тя. И се радвам за теб. Ти намираш мястото си, Зоуи, пиленцето ми, и аз се гордея с теб.

Баба ме изпрати до мястото, където бях паркирала колата си, и ме прегърна за довиждане. Благодарих й още веднъж за подаръците и никоя от нас не спомена майка ми. Има неща, за които не си заслужава да говориш. Казах й, че се връщам в „Дома на нощта“, за да оправя нещата с моите приятели, и говорех сериозно, но осъзнах, че карам към търговската част в центъра на града. Отново.

От един месец насам всяка вечер измислях някакво неубедително извинение или се измъквах незабелязано и се разхождах сама по улиците на Тулса. Дебнех…

Най-добрата ми приятелка Стиви Рей умря преди месец и после стана неживо същество.

Да, звучи странно и наистина е така.

Новаците умираха. Всички знаехме това. Бях станала свидетел на смъртта на двама-трима, които бяха починали, откакто живеех в Дома на нощта. Е, добре, всеки знае, че може да умре, но не и последните три умрели новаци, които бяха възкръснали или… по дяволите! Предполагам, че най-лесният начин да го опиша е, че те се бяха превърнали в стереотипа за вампири — вървящи неживи същества, чудовища, пиещи кръв, без капка човечност, останала в тях. Освен това миришеха противно.

Знаех го, защото имах нещастието да видя първите двама умрели новаци. Отначало ги помислих за духове, но после започнаха убийствата на човешки тийнейджъри и по всичко личеше, че някой се опитва да набеди вампирите за убийци. Това беше гадно, особено след като познавах първите две убити момчета и известно време вниманието на полицията беше насочено към мен. Още по-гадното беше, че Хийт бе третата жертва.