Читать «Избрана» онлайн - страница 18

Не можех да им позволя да го убият. Освен това с него сме донякъде случайно Обвързани. С помощта на Афродита аз се досетих как да проследя Отпечатването и открих навреме Хийт. И тогава полицаите решиха, че съм спасила ранения Хийт от човешки сериен убиец.

Какво всъщност открих?

Открих неживата ми най-добра приятелка и отвратителните й слуги. Измъкнах Хийт от старите, останали от времето на Забраната на алкохола тунели под запустялото депо в Тулса и се изправих срещу Стиви Рей, или онова, което беше останало от нея. Единият проблем беше, че не вярвах, че цялата й човечност е унищожена, както бе станало с другите неживи и противни новаци, които се опитаха да изпохапят Хийт.

Вторият проблем беше Неферет. Стиви Рей ми каза, че Неферет е причината да не умират. Знаех, че това е вярно, защото Неферет направи ужасна магия на Хийт и мен, точно преди полицаите да дойдат. Магията трябваше да ни накара да забравим всичко случило се в тунелите и мисля, че въздейства на Хийт, но при мен ефектът беше само временен и аз използвах силата на петте природни стихии, за да я разваля.

Това е накратко цялата история. Оттогава се тревожа какво да направя по въпроса със Стиви Рей, Неферет и Хийт. Може и да изглежда, че никоя от трите ми тревоги не е наблизо от един месец, но не беше така.

— Е, добре — рекох на глас аз. — Днес имам рожден ден, който е изключително скапан дори за мен. Ето защо, Никс, ще поискам само една услуга от теб. Искам да намеря Стиви Рей. Моля те — побързах да добавя аз. (Деймиън ми беше напомнил, когато говоря с богинята си, да съм учтива.) Не очаквах отговор, затова когато думите „Смъкни стъклото“ влетяха в съзнанието ми, помислих, че са текст от песен по радиото. Радиото обаче не беше включено, пък и думите нямаха музикален съпровод и бяха в главата ми, а не по радиото.

Почувствах се повече от нервна и смъкнах стъклото. Цяла седмица беше необичайно топло. Днес температурата беше шестнайсет градуса, което беше странно за декември, но се намирахме в Оклахома и там времето беше странно. Все пак наближаваше полунощ и въздухът бе захладнял, но аз не се безпокоях. Възрастните вампири не усещат студа осезателно като хората. Това не е защото са студени и мъртви късове съживена вървяща плът (макар че Стиви Рей може би е такава), а защото метаболизмът им е съвсем различен от човешкия. Като новак и по-напреднала от повечето хлапета, а белязана само от два месеца, съпротивителните ми сили към студа вече бяха по-добри, отколкото на човешко дете. Ето защо хладният въздух, който нахлу, не ме притесняваше, затова беше странно, че започнах да кихам и изпитах страх.

Пфу, каква беше тази миризма? Приличаше на мухлясало мазе, яйчена салата, забравена извън хладилника, и прахоляк. Всичко бе примесено и съставящо противна смрад на нещо познато.

— По дяволите! — Осъзнах какво надушвам, рязко завих по трите еднопосочни ленти и паркирах малко по-далеч от централната автобусна спирка. Бързо вдигнах стъклото и заключих вратата. Слязох от колата, забързах към тротоара, спрях и подуших въздуха. Веднага долових миризмата. Беше твърде ужасна, за да не я усетиш. Душейки въздуха като умствено недоразвито куче, тръгнах, следвайки вонята, и постепенно се отдалечих от успокояващите светлини на автобусната спирка.