Читать «Избрана» онлайн - страница 16

— Исках да те отклоня от злото — разрида се мама.

— Линда — заговори баба с тъжен, но строг глас. — Жалко е, че си открила и повярвала в религиозна система, която в една от основните си догми проповядва, че различното означава зло.

— Дъщеря ти намери Бог, и то не благодарение на теб — озъби се Джон.

— Не. Дъщеря ми намери теб и тъжната истина е, че никога не й е харесвало да разсъждава самостоятелно. Сега ти мислиш вместо нея. Но Зоуи и аз бихме желали да ви предложим една независима мисъл. — Баба продължи да говори, даде ми лавандулата и първото издание на „Дракула“ хвана ме за лакътя и ме дръпна да стана. — Живеем в свободна държава, а това означава, че ти нямаш право да мислиш вместо останалите. Линда, съгласна съм със Зоуи. Ако съумееш да намериш поне малко мозък в главата си и искаш да ни видиш, защото ни обичаш, както ние те обичаме, обади ми се. Ако не, не желая да те виждам и чувам повече. — Баба замълча и възмутено поклати глава към Джон. — А ти изобщо не искам да ми се мяркаш пред очите.

Докато се отдалечавахме, гласът на Джон ни застигна, пронизителен и смразяващ от гняв и омраза.

— Скоро и двете ще ме видите и чуете. На мнозина добри, порядъчни и богобоязливи хора им е омръзнало да търпят вашето зло. Те смятат, че чашата преля. Няма да живеем заедно с поклонници на мрака. Запомнете думите ми… Почакайте и ще видите… Време е да се разкаете…

За щастие скоро престанахме да чуваме налудничавото му бръщолевене. Идваше ми да се разплача, но изведнъж осъзнах какво си мърмори под носа милата ми стара баба.

— Този човек е проклет лайнян пуяк.

— Бабо!

— Зоуи, пиленцето ми, на глас ли нарекох съпруга на майка ти проклет лайнян пуяк?

— Да, бабо.

Тя ме погледна. Черните й очи блестяха.

— Хубаво.

Четвърта глава

Баба се опита да спаси остатъка от рождения ми ден. Прекосихме площад „Утика“ и се отправихме към ресторант „Стоунхорс“, където решихме да ядем свястна торта. Баба изпи две чаши червено вино, а аз си поръчах бира и огромно, лепкаво и сладко парче „Дяволска торта“ (Да, иронията ни харесваше.) Баба не се помъчи да подобри нещата, като съчини някаква глупост от сорта, че мама не е искала… че ще се осъзнае и че трябва да й дадем време. Нейният начин е по-практичен и много по-страхотен.

— Майка ти е безволева жена и може да намери истинското си аз само чрез някой мъж — отбеляза тя и отпи глътка червено вино. За съжаление тя избра лош човек.

— Мама никога няма да се промени, нали?

Баба нежно погали лицето ми:

— Искам да се промени, но много се съмнявам, че е възможно, Зоуи, пиленцето ми.

— Харесва ми, че не ме лъжеш, бабо.

— Лъжите не оправят нещата, дори не ги улесняват, поне в дългосрочна перспектива. Най-добре е да казваш истината и после да оправяш бъркотията, причинена от честността си.

Въздъхнах.

Миличка, има ли бъркотия, която трябва да оправяш?

— Да, но за жалост не се дължи на честност.

Погледнах я, усмихнах й се глуповато и й разказах за катастрофалния купон по случай рождения ми ден.

— Трябва да изясниш въпроса с гаджетата. Хийт и Ерик ще търпят положението точно толкова дълго. — Тя отдалечи палеца от показалеца си на няколко сантиметра.