Читать «Избрана» онлайн - страница 15

Вдигнах глава от фалшивото родословно дърво и погледнах мама в очите. Гласът ми прозвуча изненадващо стабилно и дори спокойно, но в душата ми бушуваха объркани чувства.

— Какво си мислеше, когато реши да ми подариш това за рождения ден?

Мама се притесни от въпроса ми:

— Мислехме, че ще искаш да знаеш, че все още си част от семейството.

— Но не съм — отдавна, още преди да бъда белязана. И двамата го знаете.

— Баща ти със сигурност не…

Вдигнах ръка, за да я накарам да млъкне.

— Не! Джон Хефър не е мой баща. Той е твой съпруг и само това. Изборът е твой, а не мой. — Раната, която кървеше в мен, откакто майка ми се появи, се отвори и разплиска гняв из цялото ми тяло. — Виж какво, мамо, когато си купувала подаръка ми, е трябвало да избереш нещо, което мислиш, че ще се хареса на мен, а не с каквото съпругът ти би искал да се задавя.

— Не знаеш какво говориш, млада госпожице — мама се втренчи гневно в баба. — Отношението й се дължи на твоето влияние.

Баба озадачено повдигна едната си посребряла вежда:

— Благодаря, Линда. Това може би е най-хубавото нещо, което си ми казвала.

— Къде е той? — попитах аз.

— Кой?

— Джон. Къде е той? Ти не си дошла тук заради мен. Дошла си, защото той е искал да ме накараш да се почувствам зле. А това е нещо, което той не би пропуснал. Е, къде е?

— Не знам какво имаш предвид.

Майка ми виновно стрелна очи насам-натам и аз разбрах, че съм отгатнала правилно. Станах и извиках:

— Джон! Излез, където и да си!

Един мъж се отдели от масата за правостоящи, разположена в отсрещния край на тротоара, близо до входа на „Старбъкс“ Огледах го, докато се приближаваше към нас, и се опитах да разбера какво бе намерила майка ми в него. Беше абсолютно невзрачен среден на ръст, с черна, вече прошарена коса, малка брадичка, тесни рамене и кльощави крака. Едва когато се вгледаше в очите му, човек откриваше нещо необикновено — че излъчват невероятна липса на топлота. Винаги съм се чудила как такъв студен и бездушен тип може непрекъснато да пропагандира религия.

Той стигна до нашата маса и отвори уста, но преди да каже нещо, аз хвърлих „подаръка“ към него.

— Задръж си го. Това не е моето семейство, нито моята вяра — рекох аз и гневно се втренчих в очите му.

— Избираш злото и мрака — обвини ме той.

— Не. Избирам любящата богиня, която ме беляза като своя и ме надари необикновени способности. Избирам различен път от твоя. Това е всичко.

— Както вече казах, ти избираш злото. — Джон сложи ръка на рамото на майка ми, сякаш тя се нуждаеше от подкрепата му, за да бъде там. Мама вкопчи пръсти в него и започна да подсмърча.

Съсредоточих се в нея, без да му обръщам внимание.

— Мамо, моля те, не го прави отново. Ако можеш да ме приемеш и наистина искаш да ме видиш, обади ми се и ще се срещнем. Но да се преструваш, че искаш да ме видиш, защото Джон ти нарежда какво да правиш, ме обижда и не е хубаво и за двете ни. — Поколебах се дали да не кажа колко предубедено, снизходително и погрешно звучат тъпотиите му, но реших да не си хабя думите на вятъра. — Гори в ада. Джон.