Читать «Избрана» онлайн - страница 14

Тя потрепери, сякаш нещо гнусно бе прокарало пръсти по гърба й.

— Звучи ми отвратително.

— Майко, не разбираш ли, че има две съвсем ясни възможности за бъдещето ми? Едната е да стана нещо отвратително, както ти го нарече, а другата е да умра до четири години. — Не исках да обсъждам този въпрос с нея, но отношението й сериозно ме ядосваше. — Какво предпочиташ — да ме видиш мъртва или възрастен вампир?

— Нито едното от двете, разбира се.

— Линда. — Баба сложи ръка на крака ми под масата и го стисна. — Зоуи иска да ти каже, че трябва да приемеш нея и новото й бъдеще и че отношението ти я обижда.

— Моето отношение? — Помислих, че мама ще се впусне в една от тирадите си на тема „Защо вечно се заяждате с мен“, но тя ме изненада, като си пое дълбоко дъх и ме погледна в очите. — Не искам да те обиждам, Зоуи. — За миг тя изглеждаше като преди, като майката, преди да се омъжи за Джон Хефър и да се превърне в идеалната съпруга на църковен активист.

Сърцето ми се сви.

— Обиждаш ме, мамо — чух се да казвам.

— Извинявай — отговори тя и протегна ръка към мен. — Нека започнем рождения ден отначало, а?

Сложих ръката си в нейната и изпитах предпазлива надежда. Може би в нея бе останала част от предишната ми майка. Беше дошла сама, без скапаняка, и това беше чудо. Стиснах ръката й и се усмихнах.

— Съгласна съм.

— Тогава отвори подаръка си и ще ядем торта. — Мама плъзна към мен пакета, който стоеше до все още недокоснатата торта.

— Добре. Опитах се да запазя въодушевлението в гласа си, въпреки че подаръкът беше увит в хартия, изрисувана с мрачен коледен пейзаж. Усмивката ми се задържа, докато познах бялата кожена корица и златистите букви. Стана ми лошо. Обърнах книгата и прочетох: „Светата Библия, издание на Църквата на вярващите“ Друг блясък на кичозно златисто привлече погледа ми. В долната част на корицата пишеше: „Семейство Хефър“ Между първите страници на книгата беше пъхната червена кадифена лентичка за отбелязване със златист пискюл. Опитвайки се да печеля време, за да измисля какво друго да кажа, освен: „Това е наистина ужасен подарък!“, оставих страниците да се отворят там и примигах, защото се надявах, че онова, което чета, е зрителна измама. Не. Наистина беше там. Книгата се беше отворила на страницата с родословното дърво. ЛИНДА ХЕФЪР, името на мама, беше написано със странния наклонен назад почерк на лявата ръка на скапаняка. Имаше черта, свързваща го с ДЖОН ХЕФЪР и датата на сватбата им отстрани. Под имената им, сякаш бяха техни деца, видях изредени брат ми, сестра ми и аз.

Е, добре, биологичният ми баща Пол Монтгомъри ни беше зарязал, когато бях малка, и направо изчезна от лицето на земята. От време на време пристигаше окайващо малък чек за издръжка на децата без обратен адрес, но освен тези редки случаи, той не беше част от живота ни повече от десет години. Да, баща ми беше боклук, но все пак той беше моят татко, а не Джон Хефър, който ме мразеше и в червата.