Читать «Избрана» онлайн - страница 13

— О, бабо! Много ти благодаря. — Притиснах лице до лавандулата с ярки цветове, която тя беше засадила в саксия от тъмночервена глина, и вдъхнах аромата. Уханието на чудесната билка донесе видения за лениви летни дни и пикници с баба. — Идеална е.

— Трябваше да я отгледам бързо в оранжерията, за да разцъфне за теб. А, ще ти трябва и това. — Баба ми подаде хартиен плик. — Вътре има специална лампа, която подпомага растежа, и поставка, за да получава лавандулата достатъчно светлина, без да дърпаш завесите на стаята си и да нараняваш очите си.

Усмихнах й се:

— Ти мислиш за всичко.

Погледнах мама и видях, че изражението й е безучастно, сякаш й се иска да бъде другаде. Изпитах желание да я попитам защо изобщо си е направила труда да дойде, но болка затвори устата ми и това ме изненада. Мислех, че съм преодоляла способността й да ме обижда, но, изглежда, седемнайсет години не бяха толкова много, колкото си въобразявах.

— Взела съм ти и още нещо, Зоуи, пиленцето ми — продължи баба и ми даде увития в тънка мека хартия пакет.

Знаех, че тя е забелязала каменното мълчание на мама и, както обикновено, се опитваше да компенсира скапаното и родителско поведение.

Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми, разопаковах подаръка и видях старинна книга с кожени корици. Прочетох заглавието и ахнах.

— „Дракула“? Купила си ми „Дракула“!

— Погледни страницата с авторските права, миличка.

Очите на баба блестяха от удоволствие.

Отворих на издателската страница и не можах да повярвам на очите си.

— Боже! Първото издание!

Баба се засмя щастливо.

— Прелисти две страници.

Направих го и съзрях подписа на Ейбрахам „Брам“ Стокър, долу на заглавната страница, и датата: януари, 1899 година.

— Първото издание с автограф. Сигурно е струвало куп пари! — Увих ръце около баба и я прегърнах.

— Намерих го в една много занемарена антикварна книжарница, която е на път да фалира. Не беше скъпа. В края на краищата това е само първото американско издание на Стокър.

— Страхотно е! Невероятно е, бабо! Много ти благодаря.

— Знам колко много обичаш тази страшна стара история и в светлината на скорошните събития реших, че ще бъде иронично и забавно да имаш издание с автограф.

— Знаеш ли, че Брам Стокър е бил обвързан с вампир и затова е написал книгата? — прехласвах се аз, докато внимателно прелиствах дебелите страници, разглеждайки илюстрациите, които наистина бяха страшни.

— Нямах представа, че Стокър е имал връзка с вампир — отвърна баба.

— Не бих нарекла връзка това да те ухапе вампир и да те омагьоса — обади се майка ми.

Баба и аз я погледнахме. Въздъхнах.

— Мамо, възможно е човек и вампир да имат връзка. Това е Отпечатване. — Е, ставаше дума и за жажда за кръв, и сериозни желания наред с психичната връзка, която можеше да бъде доста смущаваща, както бях научила от преживяването си с Хийт, но нямаше да го споменавам пред мама.