Читать «Игра на часове» онлайн - страница 226

— О, боже мой — отрони се от устните му.

Изчете всичко и се облегна назад. Докосна челото си. Беше влажно; цял се обливаше в пот.

— О, боже мой — повтори Кинг.

Бавно стана от стола. Радваше се, че Мишел не е тук. Не би могъл да я погледне в очите. Не и в този момент.

За да е сигурен, трябваше да провери някои факти. А после да застане пред истината. Знаеше, че това ще е най-трудното в неговия живот.

100

Два дни по-късно Кинг спря на паркинга и слезе от колата. Влезе в сградата и попита за Силвия.

Тя седеше с гипсирана ръка зад бюрото в кабинета си. Вдигна очи и се усмихна, после стана да го прегърне.

— Започваш ли да се съвземаш? — попита тя.

— Има надежда — тихо отвърна той. — Как е ръката?

— Почти като нова.

Тя се настани на ръба на бюрото, а Кинг седна отсреща.

— Напоследък рядко се виждаме — каза Силвия.

— Бях доста зает — обясни Кинг.

— Имам билети за театър във Вашингтон за идната събота. Ще бъде ли твърде дръзко, ако те поканя? Отделни стаи в хотела, разбира се. Ще бъдеш в пълна безопасност.

Кинг се озърна към закачалката. Видя палтото, пуловера и обувките на Силвия — всяко нещо грижливо сложено на мястото си.

— Има ли нещо, Шон?

Той отново я погледна.

— Силвия, според теб защо Еди се върна за нас?

Държането й незабавно се промени.

— Той е луд. Ние помогнахме да го заловят. По-точно ти помогна. Затова те мразеше.

— Но ме пусна. А задържа теб. Беше те притиснал върху дънера и се канеше да ти отсече главата. Като палач.

Гневна гримаса изкриви лицето й.

— Шон, този тип уби девет души, повечето от тях без причина.

Кинг извади от джоба си листче и й го подаде. Тя седна зад бюрото си и бавно зачете.

Вдигна глава.

— Това е статията за смъртта на съпруга ми.

— Загинал е при автомобилна злополука. Неизвестен шофьор го блъснал на пътя и избягал.

— Много добре знам — хладно отвърна тя и му върна листчето. — И какво?

— Същата нощ е пострадал ролс-ройсът на Боби Батъл. На другия ден ролсът изчезнал заедно с механика, който поддържал колекцията на Боби.

— Да не би да твърдиш, че този механик е убил мъжа ми?

— Не, твърдя, че е бил Боби Батъл.

Тя го изгледа смаяно.

— Защо ще го прави, по дяволите?

— Защото е отмъщавал за теб. За жената, която обичал.

Силвия впи пръсти в бюрото и се надигна.

— Какво намекваш, дявол да те вземе?

Сега и Кинг се промени. Той се приведе напред.

— Сядай, Силвия. Още не съм свършил.

— Аз…

— Сядай!

Тя бавно се отпусна на стола, без да откъсва очи от него.

— Веднъж ти ми каза, че си виждала Лулу Оксли при общия ви гинеколог. Намекна, че тя е сменила лекаря. Но не е вярно. Ти си го сменила.

— Престъпление ли е?

— И дотам ще стигнем. От предишния лекар узнах името на новата ти гинеколожка и отидох да поговоря с нея. Тя работи във Вашингтон. Защо толкова далеч, Силвия?