Читать «Игра на часове» онлайн - страница 228

Силвия поклати глава.

— Ти си луд. Луд като Еди, знаеш ли? И като си помисля, че исках да върна някогашните чувства помежду ни.

— Аз също. Май извадих късмет.

Лицето й грозно се изкриви.

— Добре, каза каквото искаше, сега се пръждосвай. И ако повториш пред някого дори една дума, ще те съдя за клевета.

— Не съм свършил, Силвия.

— О, и още безумни приказки ли ще има?

— Още много. Пак ти извърши обира в дома на Батъл.

— Нямаш задръжки, нали?

— Боби вероятно ти е дал ключ и кода на алармата. Ти сама каза, че Джуниър е работил при теб. Лесно си си набавила вещи, за да го натопиш, а за един съдебен лекар е истинска дреболия да подправи отпечатък от пръст. Не знам точно как, но от много опитен човек чух, че е възможно.

— Защо да ограбвам дома им? За какво ми е брачната халка на Реми?

— Халката не ти е трябвала! Друго си търсила. Батъл лежеше в кома. Не си била сигурна дали Реми знае за тайното му чекмедже. Дори не си била сигурна дали е там онова, което търсиш, но е трябвало да провериш. Знаела си къде е чекмеджето, но не и как се отваря. Затова е трябвало да го разбиеш. Нямало е как да прикриеш следите, тъй че си разбила и гардероба на Реми — за да имитираш обир и да го припишеш на Джуниър. Вероятно си чула от Боби, че Реми има тайно чекмедже, но и той не е знаел къде е точно. Затова е трябвало да разровиш навсякъде.

— И какво толкова съм искала да открадна?

— Снимка на теб и Боби. Няколко букви от гърба на фотохартията се бяха отпечатали върху дъното. Той сигурно ти е казал, че държи снимката там. Така или иначе, трябвало да си я върнеш. Защото ако открият снимката след смъртта му, хората може да съобразят как е умрял съпругът ти. И дори да нямаш вина, никой няма да ти повярва. А може би си приела като ирония на съдбата, че халката на Реми попадна у теб. Слагаш ли си я понякога тайничко у дома?

— Добре, стига толкова! Вън! Веднага!

Кинг не помръдна.

— А наистина ли се налагаше да убиеш Кайл? Да те изнудва ли се опита?

— Не съм го убила. Той крадеше от мен!

Кинг се озърна към закачалката.

— В нощта, когато убиха Батъл, ти правеше аутопсия на Хинсън. Каза, че тази нощ Кайл дошъл в моргата, но не спомена да си го видяла. Просто подхвърли, че той е влизал и автоматичната система е отбелязала това.

— Не го видях. Бях заета с аутопсията.

— Не и преди десет вечерта. Навярно точно това е видял Кайл… или по-скоро не е видял. — Кинг посочи вещите на закачалката. — Когато работиш, ти винаги оставяш тук палто — то си, обувките и тъй нататък. Освен това изглежда малко странно да правиш аутопсия цяла нощ без асистент или свидетел, както направи с Хинсън. Винаги натякваше на Тод, че бяга от аутопсиите, но не искаше той да присъства на онази, защото трябваше да бъдеш другаде. А именно — да убиеш Боби, докато се сменят сестрите. Когато по-късно Тод те потърси по телефона, ти се престори на болна, защото трябваше да довършиш аутопсията на Хинсън. Може би не си имала сили да погледнеш трупа на Боби толкова скоро след убийството.