Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 272

Вал Макдърмид

— Кевин се възстановява. Ще се оправи. Освен това повдигнахме обвинение срещу Андерсън — каза тя. — Ако приемат доказателствата, събрани при огледа на местопрестъпленията, позицията ни е непоклатима. Можем да докажем със сигурност връзката му с Том Крос, а за Дани Уейд разполагаме с косвени доказателства, както и за опита за убийство на Кевин. А ако не се отметне от самопризнанието, убийството на Роби също ще бъде изяснено.

— Щом адвокатът започне да го обработва, ще се откаже от самопризнанието — каза Тони. Така вървеше светът. Който и да бе адвокатът, който в крайна сметка щеше да защитава Андерсън, щеше да осъзнае възможността да попадне на първа страница на вестниците, както и необходимостта да се демонстрира съвестно прилагане на буквата на закона. — Да се молим поне да не е Бронуен Скот.

— Има ли още нещо, за което искаш да поговорим? — попита Карол и отново взе ръката му.

Клепачите му трепнаха уморено.

— О — каза той, — като стана дума…

— Тони! — развика се гръмогласно Джон Брандън още от вратата. — Браво! Едва си излязъл от болницата, а свърши нашата работа. Чудесно се справи! — Той стисна ръката на Тони и придърпа един стол. — Но Карол ми каза, че освен това сме се озовали и в някаква деликатна ситуация. Няма да е зле да ми обясните за какво точно става дума. Карол?

— По всичко личи, че има алтернативно обяснение на атентата в събота — започна тя. — Вчера Тони и детектив Макинтайър отидоха да поговорят с Рейчъл Дайъмънд, вдовицата на Бенджамин Дайъмънд, един от загиналите при взрива на стадиона. Успяхме да установим, че фирмата на господин Дайъмънд е имала търговски отношения с фирмата на семейството на Юсеф Азиз. Тони вече беше споделил с мен съмненията си, че нямаме работа с истински терористи, и затова, когато ме попита дали да се поинтересува от възможна връзка между Юсеф Азиз и съпруга на госпожа Дайъмънд, аз реших, че въпросът си струва да се изясни. Тони, твой ред е.

— Рейчъл Дайъмънд заяви пред нас, че не е следила репортажите за атентата в медиите, затова впоследствие ми мина през ума, че може изобщо да не е виждала снимка на Азиз и следователно да не осъзнава, че нещо, което е видяла и приела за напълно невинно, може да има различно значение. Затова отидох днес за втори път у тях, като този път носех снимка на Азиз. Тя не си беше у дома, но малкият й син Лев беше там. Той видя снимката на Азиз и ме попита: „А ти защо носиш снимка на приятеля на мама?“ Не съм му задавал никакви допълнителни въпроси, знам изискванията на закона за малолетните свидетели. Лев каза, че веднъж той и майка му се срещнали с Азиз в парка и Азиз му купил сладолед. Тогава започнах да разбирам, че обяснението е по-различно от двете възможни, които бяхме обмисляли досега.

Брандън изглеждаше обезпокоен.

— Антитерористите няма да харесат тази история — каза той.

— Толкова по-зле за тях — отвърна Карол. Още не беше простила на Брандън за поведението му, което в нейните очи беше равносилно на проява на мекушавост пред врага. — Е, Тони?