Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 90
Ричард Морган
Шибаната война.
Ако сега, насред тази райска красота, ми попаднеха Айзък Карера и Джошуа Кемп, щях да ги убия с голи ръце. Щях да ги съборя в езерото и да ги удавя там.
„Не можеш да го направиш — промърмори някаква част от мен. — Нали видя, че в тази вода може да се диша.“
Мъже като Карера и Кемп нямаше да могат.
„Да, надявай се.“
Ето защо протегнах ръце, улових Таня Вардани през кръста и двамата заедно цопнахме във водата.
16.
Изплувах на бял свят с киселинен дъх в устата и засъхнала върху корема сперма. Топките ме боляха, сякаш някой ги беше настъпвал. В ъгъла на кабинната премигваше червен циферблат. Две минути и половина реално време.
— Мамка му… — покашлях се и се огледах. От другата страна на кушетката имаше руло с големи салфетки — вероятно точно за тази цел. Откъснах едно парче и се избърсах, докато все още се опитвах да прогоня виртуалността от очите си.
Бяхме се чукали в езерцето под водопада, без дори да излизаме на повърхността.
После на брега.
И накрая на товарната платформа, малко преди всичко да приключи.
Откъснах още салфетки и си изтрих лицето. Облякох се бавно, напъхах „умния“ автомат в колана и потръпнах болезнено, когато се опря в изтощения ми член. Намерих огледалото и се огледах в него, опитвайки се да си изясня какво се бе случило с мен там вътре.
Емисарска психика.
Бях използвал някои трикове върху Вардани и сега тя бе добре, или поне показваше признаци на бързо възстановяване. Точно това исках. Не очаквах обаче, че Вардани ще се привърже към сексуалните аспекти на техниката и ще изпитва нужда от нови процедури.
Никога досега не се бе случвало. Поне на мен.
Не бях наясно и с моите чувства. Нямаше никакъв начин да го разбера, докато се разглеждам в огледалото. Сложих си усмивка на лицето и излязох навън, при застиналите машини за мускули. Вардани ме чакаше до една от тях…
Тази мисъл още се просмукваше през приятно отпуснатата ми нервна система, когато дулото на едрокалибрен фотонер се подпря в тила ми.
— Съветвам те да избягваш резки движения, друже. — Странен, екваториален акцент, какъвто не се чуваше по тези места. — Инак ти и приятелката ти ще си тръгнете оттук без глави.
Опитна ръка опипа пояса ми и измъкна автомата, след това го хвърли към другия край на помещението. Чух приглушен тропот от падане.
Опитах се да си представя къде лежи.
Екваториален акцент.
Кемписти.
Погледнах към Вардани, с безпомощно увиснали ръце до тялото, и към другия, който бе притиснал малък компактен бластер в тила й. Носеше плътно прилепнал, черен стелт костюм и маска от прозрачна пластмаса, която се нагъваше, следвайки движенията на лицевите му мускули. Само на мястото на очите имаше два симетрични отвора. Беше нарамил раница, в която вероятно държеше пълно оборудване за проникване в сгради. Като минимум би трябвало там да има биоиндикаторен скенер, шифрочетящо устройство и автоблокатор на охранителната система.
